Направо към съдържанието

Гигантска белоколенеста тарантула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гигантска белоколенеста тарантула
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Паякообразни (Arachnida)
разред:Паяци (Araneae)
семейство:Тарантули (Theraphosidae)
род:Acanthoscurria
вид:Гигантска белоколенеста тарантула (A. geniculata)
Научно наименование
Koch, 1841
Гигантска белоколенеста тарантула в Общомедия
[ редактиране ]

Гигантската белоколенеста тарантула (Acanthoscurria geniculata) е вид от семейството на тарантулите, който естествено обитава горите на Бразилия. Нарича се така заради контрастните бели ивици разположени по ставите на краката, черни на цвят. Видът е с големи размери, с бърз темп на растеж и за 3-4 години достига полова зрелост и разкрач от 22 cm при женските и малко по-малко при мъжките.

Белоколенестите тарантули са много ценени като домашни любимци заради техните размери, издръжливост и ярка контрастна окраска. Те проявяват умерено защитно поведение, като отделяните при стрес парливи косъмчета могат да причинят сериозно дразнение върху човешката кожа. Когато бъдат провокирани този вид паяци могат да хапят, въпреки че не прибягват често до тази дефанзивна тактика. Отровата им не се смята за медицински проблем, но поради големите им телесни размери и ухапването може да бъде с големи размери.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Brazilian whiteknee tarantula в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​