Гигантска пърхутка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гигантска пърхутка
Riesenbovist.jpg
Класификация
царство: Fungi Гъби
отдел: Basidiomycota Базидиеви
клас: Agaricomycetes
разред: Agaricales
семейство: Lycoperdaceae
род: Calvatia Гигантска пърхутка
вид: Calvatia
gigantea
Гигантска
пърхутка
Научно наименование
Уикивидове Calvatia gigantea
Lloyd, 1904 г.
Синоними
  • Langermannia gigantea
Гигантска пърхутка в Общомедия

Гигантската пърхутка, още Голяма планинска пърхутка[1] (Calvatia gigantea), е вид базидиева гъба с ядливо плодно тяло. Поради огромните си размери, гъбата е добре позната и се продава на пазара. При тази гъба спорообразуващия слой се нарича глеба и се съхранява в самото плодно тяло, обградено от двуслойна обвивка наричана перидиум.

Отначало месото и обвивката на гигантската пърхутка са бели. При узряването на спорите, спороносният слой пожълтява и по-късно покафенява докато обвивката също потъмнява и се пропуква. Тогава споровата маса става прахообразна. При натиск или падане на дъждовни капки спорите се мобилизират и излитат през пукнатините. В основата на плодното тяло често се откриват белите нишки на мицела. При остарелите екземпляри тази връзка с мицела се прекратява. Максималното тегло на една гигантска пърхутка е около 10 kg, а максималният диаметър е около 80 cm.

Гъбата плододава през лятото и есента и се среща рядко. Предпочита градини, паркове и пасища близо до широколистна гора и често расте на самодивски кръгове. Поради впечатляващите си размери, трудно се бърка с други видове. Новопоникналите гигантски пърхутки може да се сбъркат с други пърхутки и дори неразвити бели печурки и мухоморки.

Употребява се докато месото е още съвсем бяло и веднага след откъсване. Нарязва се на плочки които се панират или леко запържват.

След узряване тялото на гъбата става кафеникаво и под обвивката му спорите с размер 3 – 5 μm стават прахообразни. Спорите съдържат химически съединения от групата на пеницилиновите антибиотици и имат антимикробно и антибактериално действие, установено чрез алкохолен извлек [2]

Самодивски кръг от гигантски пърхутки
Гигантска пърхутка след узряването на спорите
Гигантска пърхутка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 235.
  2. [1] JONATHAN S.G. AND I.O. FASIDI, Department of Botany and Microbiology, University of Ibadan. Ibadan, Nigeria. Antimicrobial activities of two Nigerian edible macro-fungi- Lycoperdon pusilum (Bat. Ex) and LYCOPERDON GIGANTEUM