Гийермо дел Торо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гийермо дел Торо
Guillermo del Toro
мексикански режисьор, продуцент, сценарист и писател
дел Торо на San Diego Comic-Con International (2014)
дел Торо на San Diego Comic-Con International (2014)

Роден

Националност Флаг на Мексико Мексико
Религия Агностицизъм

Подпис
Sign guillermo del toro.png
Филмова кариера
Активни години 1985–
Оскари Най-добър режисьор:
2018 Формата на водата
Златен глобус Най-добър режисьор:
2018 Формата на водата
Награди на БАФТА Най-добър чуждоезичен филм:
2007 „Лабиринтът на Фавна“
Други награди Сатурн
Хюго
Бодил
Гоя
Уебсайт
Гийермо дел Торо в Общомедия

Гийермо дел Торо (на испански: Guillermo del Toro Gómez) е мексикански режисьор, продуцент, сценарист, писател и дизайнер на специални ефекти.

Носител e на награди „БАФТА“, „Сатурн“, „Бодил“, „Гоя“, Хюго[1] и номиниран за награди „Оскар“ и „Златна палма“.[1] Известни филми режисирани от него са „Кронос“, „Мимикрия“, „Блейд 2“, „Хелбой“, „Лабиринтът на фавна“, „Хелбой 2: Златната армия“, „Огненият пръстен“ и други.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гийермо дел Торо е роден на 9 октомври 1964 г. в Гуадалахара, Халиско, Мексико където е бил отгледан от своята баба, изключително консервативна и набожна католичка. Още от малък той показва забележително увлечение към киното и най-вече към приказките и към готическите ужаси. Сред тях най-дълбоки следи в него са оставили „Шофьор на такси“ на Скорсезе, „Черна неделя“ на Марио Бава, „Нощта на живите мъртви“ на Джордж Ромеро и класическите филми на ужасите от 60-те години на ХХ век.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Той започва да снима свой собствени късометражни филми на Супер 8 още на 8-годишна възраст, докато учи в йезуитското училище и мечтае един ден да стане режисьор. Въпреки това младият дел Торо първо поема по пътя на специалните ефекти, след като се премества в САЩ и се записва на курсове при легендарния Дик Смит. Завръщайки се в родината си през 1986 година, въпреки че е само на 21 години, на дел Торо е предложено да стане продуцент на Dona Herlinda and Her Son от неговия ментор Джейми Хумберто Хермосийо, един от най-уважаваните мексикански режисьори. По същото време той създава своя собствена компания за специални ефекти – Necropia, с която участва в снимането на над 20 игрални филма. Същевременно започва да посещава лекции по кино, докато работи като журналист. Някой от неговите статии са публикувани в едни от най-престижните вестници в Мексико.

Той дори успява да намери време да напише и публикува книга за филмите на Алфред Хичкок – един от любимите му режисьори. През 1992 година, след години работа в Мексиканската телевизия, дел Торо най-накрая успява да намери бюджет за да направи своя първи филм – „Кронос“. Модерно представяне на мита за вампирите, „Кронос“ е приет и възхваляван от критиците по целия свят, печелейки огромен брой международни награди, между които престижната Награда на Критиката в Кан и наградите Ариел на Мексиканската академия за филмови изкуства и науки. Аплодисментите на критиката за „Кронос“ отварят пътя за дел Торо, който пет години по-късно прави първият си филм за Холувуд – „Мимикрия“.

За дел Торо работата с Мирамакс по този филм представлява огромно разочарование, но въпреки това той е благодарен, защото успява да натрупа опит и да се учи от грешките си. Той се връща в Мексико и основава своя собствена продуцентска компания, за да има по-голям контрол над филмите си. В този момент братята Алмодовар съзират изключителният талант на дел Торо и му предлагат да направи един нискобюджетен филм на ужасите в Испания. Обезсърчен от холивудския си опит, дел Торо незабавно приема предложението и се възползва от него, за да направи един много по-личен филм. Това е The Devil’s Backbone – проект, който той е замислял повече от 15 години, дори преди идеята за „Кронос“. Под маската на една призрачна история той представя един детски свят, който се сблъсква с действителността на войната.

Също както „Кронос“, The Devil’s Backbone печели на режисьора огромен брой награди. Следващата година, отново привлечен от Холивуд, дел Торо се съгласява да режисира „Блейд 2“ с Уесли Снайпс. Филмът достига незабавно огромен успех в бокс-офисите по целия свят, надминавайки дори очакванията на New Line Cinema.

Този успех позволява на дел Торо да се насочи към нов проект – „Хелбой“, който режисьорът се опитва да „съживи“ от седем години. Завършеният филм се счита за една от най-успешните и най-добре направени адаптации по комикс в историята на киното. За да може да довърши изцяло „Хелбой“, дел Торо отклонява предложенията да снима „Блейд 3“ и „Хари Потър и затворникът от Азкабан“.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие режисьор сценарист продуцент бележки
1985 Doña Lupe Да Да късометражен
1987 Geometría Да Да Да късометражен
1993 Кронос Cronos Да Да
1997 Мимикрия Mimic Да Да
1998 Un Embrujo Да
2001 Гръбнакът на дявола El espinazo del diablo Да Да Да
2002 Блейд 2 Blade II Да
2004 Crónicas Да
2004 Хелбой Hellboy Да Да
2006 Лабиринтът на фавна El laberinto del fauno Да Да Да
2008 Cosas insignificantes Да
2008 Хелбой 2: Златната армия Hellboy II: The Golden Army Да Да
2008 Рудо и Курси Rudo y Cursi Да
2009 Rabia Да
2010 Очите на Хулия Los ojos de Julia Да
2011 Не се плаши от тъмното Don't Be Afraid of the Dark Да Да
2012 Хобит: Неочаквано пътешествие The Hobbit: An Unexpected Journey Да
2013 Огненият пръстен Pacific Rim Да Да Да
2013 Хобит: Пущинакът на Смог The Hobbit: The Desolation of Smaug Да
2014 Книгата на живота The Book of Life Да
2014 Хобит: Битката на петте армии The Hobbit: The Battle of the Five Armies Да
2015 Пурпурният връх Crimson Peak Да Да Да
2017 Формата на водата The Shape of Water Да Да Да

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Серия „Напаст“ (Strain) – с Чък Хоган[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Strain (2009)
    Заразата, изд. „Студио Арт Лайн: Про Филмс“ София (2009), прев. Валерий Русинов
  2. The Fall (2010)
    Падението, изд. „Студио Арт Лайн: Про Филмс“ София (2011), прев.
  3. The Night Eternal (2011)
    Вечната нощ, изд. „Студио Арт Лайн: Про Филмс“ София (2013), прев. Борис Шопов

Серия „Ловци на тролове“ (Trollhunters) – с Даниъл Краус[редактиране | редактиране на кода]

  1. Trollhunters (2015)

Серия „Джон Сайлънс“ (John Silence) – с Чък Хоган[редактиране | редактиране на кода]

  1. John Silence (2016)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • The Monsters of Hellboy II (2008) – с Майк Минола
  • Hellboy II: Art of the Movie (2008) – с Майк Минола
  • Cabinet of Curiosities (2013)
  • Guillermo del Toro Deluxe Hardcover Sketchbook (2015)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Guillermo del Toro – Awards. // IMDb. Посетен на 6 септември 2014. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за