Гийом Франсоа дьо Лопитал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гийом Франсоа дьо Лопитал
Guillaume François de l'Hôpital
френски математик

Роден
1662 г.
Починал
2 февруари 1704 г. (42 г.)
Научна дейност
Област математика
Учил при Йохан Бернули
Гийом Франсоа дьо Лопитал в Общомедия

Маркиз Гийом Франсоа дьо Лопитал (на френски: Guillaume François de l'Hôpital) е френски учен, математик, член на Парижката академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1661 година в Париж, Франция, в аристократично семейство. Семейната традиция повелявала маркиз дьо Лопитал да стане артилерийски офицер, но поради късогледство се оказва негоден за военна служба. Затова през 1691 – 1692 г. започва да изучава математика под ръководството на Йохан Бернули, който дори съставя учебно пособие за него.

Под влиянието на тези лекции Лопитал пише труда си „Анализ на безкрайно малките за изучаването на кривите линии“ („Analyse des infiniment petits pour l'intelligence des lignes courbes“, 1696), който е първият, а за дълго време и единственият учебник по диференциално смятане. В него се съдържа и известното „правило на Лопитал“ за намиране границата на дроб, чийто числител и знаменател клонят към 0, което практически принадлежи на Бернули. В предговора на книгата Лопитал коректно пише: „... нямам нищо против те (Лайбниц и братята Бернули) да предявяват авторски претенции към всичко, което поискат, като ще се задоволя с това, което благоволят да ми оставят...“

Лопитал е автор и на курс по аналитична геометрия на коничните сечения и на няколко решения на предизвикателни задачи по геометрия и механика със средствата на математическия анализ.

Умира на 2 февруари 1704 година в Париж на 43-годишна възраст.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Лопитал Бернули заявява, че методите от „Анализ на безкрайно малките...“ са негови. Но докато в рамките на две столетия математиците претеглят всички „за“ и „против“ (като при това отчитат не само конспектите на Бернули, но и свидетелствата за неговия лош характер и благородството на Лопитал), в названието на това правило се утвърждава името на маркиза.[1]

Друга версия за същата история твърди, че през 1694 г. маркизът е платил 300 франка на Бернули, за да състави решенията и да си държи устата затворена.[2]

Историческата истина за авторството на учебника излиза наяве едва през 1920 г., когато е открит ръкописът на Бернули „Лекции по диференциално смятане“ („Lectiones de calculo differentialium“) и в някои източници правилото започва да се нарича „правило на Бернули-Лопитал“.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Кратер на обратната страна на Луната носи името на Лопитал.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Математически термини“, Н. В. Александрова, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1989
  2. en:Guillaume de l'Hôpital
  • „Математически енциклопедичен речник“, Гелерт, В., ДИ „Наука и изкуство“, София, 1983.
  • „Физико-математическа и техническа енциклопедия“, т. 2, Издателство на БАН, София, 2000