Гийом дьо Поатие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гийом дьо Поатие
Guilhèm de Peitieus
херцог на Аквитания
William IX of Aquitaine - BN MS fr 12473.jpg
Лични данни
Управление 25 септември 108610 февруари 1126
Роден
Починал
Предшественик Гийом VIII от ( Аквитания)
Наследник Гийом X (Аквитания)Свети
Семейство
Династия Рамнулфиди
Баща Гийом VIII от ( Аквитания)
Майка Хилдегард от Бургундия
Бракове Ирменгарда Анжуйска
Филипа Тулузска
Потомци Гийом X (Аквитания)Свети
Герб Blason de l'Aquitaine et de la Guyenne.svg
Гийом дьо Поатие
Guilhèm de Peitieus
в Общомедия


Гийом / IX Млади Аквитански/ VІІ дьо Поатие, Гийом Трубадур (на окситански: Guilhèm de Peitieus; 22 октомври 1071 – 10 февруари 1126) е херцог на Аквитания и Гаскония, както и граф на Поатие. Той е първият известен трубадур.Гийом е прадядо на крал Ричард I Лъвското Сърце, „първи трубадур“ на Прованс. Наричат го Франсоа Вийон на XII в.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гийом IX/VІІ дьо Поатие е син на херцог Гийом VIII от ( Аквитания) от неговата трета съпруга Хилдегард от Бургундия.

Раждането му е причина за голямо празненство в двора на Аквитания, но църквата го разглежда като незаконнороден поради по-ранни разводи на баща му и кръвното родство на родителите му. Това принуждава баща му да се отправи на поклонение в Рим и да потърси папско одобрение на третия си брак и законност за младия Гийом.

Гийом ІХ наследява херцогството на петнадесетгодишна възраст след смъртта на баща си.

През 1095 година Гийом кани папа Урбан II да дойде на Рождество при неговия двор. Папата го призовава да вземе участие в Първия кръстоносен поход, но Гийом е по заинтересован да използва отсъствието на участника в похода Раймон IV Тулузски, чичо на Филипа, неговата жена. Гийом превзема Тулуза през 1098 година, за това го грози отлъчване от църквата. Отчасти от желание да се помири с църквата, а отчасти от желание да види свят, той взема участие в Кръстоносния поход през 1101 година. Затова, че получава средства за това начинание, Гийом е принуден да заложи Тулуза на граф Бертран, син на Раймон IV.

Бракове и деца:[редактиране | редактиране на кода]

1-ви брак от 1089, развод в 1090: Ерменгарда Анжуйска (1068—1 юни 1146), дъщеря на Фулк IV, граф Анжу.

По всеобщо мнение тя е красива и образована, но страда от внезапна смяна на настроенията — от оживеност към намусеност. През 1091 г. след като не успява да зачене дете, тя е върната на баща си, а бракът е анулиран.

2-ри брак от 1094, развод през 1115 година: Филипа Тулузска (ум. 28 ноември 1117), дъщеря на Гийом IV, граф на Тулуза. Деца:

  • Гийом X (Аквитания)Свети (1099—9 април 1137), херцог на Аквитания и граф Поатие от 1026 година
  • Раймон дьо Поатие (1099/1115, Аквитания — 29 юни 1149), княз на Антиохия по право на жена си от 1136 година
  • Агнес; 1-ви брак от 1117 година — Емери VI (ум. 1127), виконт Туар; 2-ри брак от 1135 година — Рамиро II Монах (1075 — 16 август 1157), крал на Арагон
  • Филипа; брак с — Елия IV дьо Талейран (ум. после 1131), граф Перигор

Извънбрачна връзка: Данжероса де Л’Ил-Бушар, жена  на Емери де Ларошфуко, виконт де Шателро. Деца:

  • Анри дьо Поатие (ум. след 1132), епископ Соасон
  • Аделаида дьо Поатие; мъж — Раул де Фай
  • Сибила дьо Поатие (ум. ок. 1134), абатиса  на Сент

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Той е хронологически първи от известните трубадури. Гийом Аквитански се счита за родоначалник не само на прованската, но и европейската поезии. Жизнеописание  от XIII век съобщава, че: „Граф Поатие е един от най-куртоазните хора на света, един от най-великите измамници на дами, и е добър рицар, галантен и щедър; и отлично съчинява и пее…“ [1].

До нас са дошли 11 стихотворения, написани на на езика "ок", шест „кансони“, четири куртоазни „кансони“ и една особена „покайна песен“. Изследователите на творчеството на Гийом Аквитански Трубадур, отбелязват поетическото съвършенство на стиховете му и тяхната ярка индивидуалност. Гийом IX Трубадур понякога дори е наричан "Вийон на XII век".

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Песни трубадуров.— М.: Наука, 1979, стр. 204