Гийермо дел Торо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гилермо дел Торо)
Направо към: навигация, търсене
Гийермо дел Торо
Guillermo del Toro SDCC 2014.jpg
Гилермо дел Торо на San Diego Comic-Con International, 2014 г.
Роден
9 октомври 1964 г. (1964-10-09) (51 г.)
Активни години 1985
Награди на БАФТА Най-добър чуждоезичен филм:
2007 „Лабиринтът на Фавна“
Други награди Сатурн“, „Хюго“, „Бодил“, „Гоя
Страница в IMDb
Гийермо дел Торо в Общомедия

Гийермо дел Торо (на испански: Guillermo del Toro Gómez) е мексикански режисьор, продуцент, сценарист, писател и дизайнер на специални ефекти. Носител на награди „БАФТА“, „Сатурн“, „Бодил“, „Гоя“, Хюго[1] и номиниран за награди „Оскар“ и „Златна палма“.[1] Известни филми режисирани от него са „Кронос“, „Мимикрия“, „Блейд 2“, „Хелбой“, „Лабиринтът на фавна“, „Хелбой 2: Златната армия“, „Огненият пръстен“ и други.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гийермо дел Торо е роден на 9 октомври 1964 г. в Гуадалахара, Халиско, Мексико където е бил отгледан от своята баба, изключително консервативна и набожна католичка. Още от малък той показва забележително увлечение към киното и най-вече към приказките и към готическите ужаси. Сред тях най-дълбоки следи в него са оставили „Шофьор на такси” на Скорсезе, „Черна неделя” на Марио Бава, „Нощта на живите мъртви” на Джордж Ромеро и класическите филми на ужасите от 60-те години на ХХ век.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Той започва да снима свой собствени късометражни филми на Супер 8 още на 8 годишна възраст, докато учи в Езуитското училище и мечтае един ден да стане режисьор. Въпреки това, младият дел Торо първо поема по пътя на специалните ефекти, след като се премества в САЩ и се записва на курсове при легендарния Дик Смит. Завръщайки се в родината си през 1986 година, въпреки, че е само на 21 години, на дел Торо е предложено да стане продуцент на Dona Herlinda and Her Son от неговия ментор Джейми Хумберто Хермосийо, един от най-уважаваните мексикански режисьори. По същото време той създава своя собствена компания за специални ефекти – Necropia, с която успява да бъде част от снимането на над 20 игрални филма. По същото време той започва да посещава лекции по кино, докато работи като журналист. Някой от неговите статии са публикувани в едни от най-престижните вестници в Мексико.

Той дори успява да намери време да напише и публикува книга за филмите на Алфред Хичкок – един от любимите му режисьори. През 1992 година, след години работа в Мексиканската телевизия, дел Торо най-накрая успява да намери бюджет за да направи своя първи филм Cronos. Модерно представяне на мита за вампирите, Cronos е приет и възхваляван от критиците по целия свят, печелейки огромен брой международни награди, между които престижната Награда на Критиката в Кан и „Мексиканският Сезар”. Аплодисментите на критиката за Cronos отварят пътя за дел Торо, който пет години по-късно прави първият си филм за Холувуд – „Мимикрия”.

За дел Торо работата с Мирамакс по този филм представлява огромно разочарование, но въпрки това той е благодарен, защото успява да натрупа опит и да се учи от грешките си. Той се връща в Мексико и основава своя собствена продуцентска компания, за да има по-голям контрол над филмите си. В този момент братята Алмодовар съзират изключителният талант на дел Торо и му предлагат да направи един нискобюджетен филм на ужасите в Испания. Обезсърчен от холивудският си опит, дел Торо незабавно приема предложението и се възползва от него, за да направи един много по-личен филм. Това е The Devil’s Backbone, проект, който той е замислял повече от 15 години, дори преди идеята за Cronos. Под маската на една призрачна история той представя един детски свят, който се сблъсква с действителността на войната.

Също както Cronos, The Devil’s Backbone печели на режисьора огромен брой награди. Следващата година, отново привлечен от Холивуд, дел Торо се съгласява да режисира „Блейд 2” с Уесли Снайпс. Филмът достига незабавно огромен успех в бокс-офисите по целия свят, надминавайки дори очакванията на New Line.

Този успех позволява на дел Торо да се насочи към нов проект – „Хелбой”, който режисьорът се опитва да „съживи” от седем години. Завършеният филм се счита една от най-успешните и най-добре направени адаптации по комикс в историята на киното. За да може да довърши изцяло „Хелбой”, дел Торо отклонява предложенията да снима „Блейд 3” и „Хари Потър и затворникът от Азкабан”.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Заглавие Режисьор Сценарист Продуцент Бележки
1985 Doña Lupe Да Да късометражен
1987 Geometría Да Да Да късометражен
1993 Кронос
(Cronos)
Да Да
1997 Мимикрия
(Mimic)
Да Да
1998 Un Embrujo Да
2001 Гръбнакът на дявола
(El espinazo del diablo)
Да Да Да
2002 Блейд 2
(Blade II)
Да
2004 Crónicas Да
2004 Хелбой
(Hellboy)
Да Да
2006 Лабиринтът на фавна
(El laberinto del fauno)
Да Да Да
2008 Cosas insignificantes Да
2008 Хелбой 2: Златната армия
(Hellboy II: The Golden Army)
Да Да
2008 Рудо и Курси
(Rudo y Cursi)
Да
2009 Rabia Да
2010 Очите на Хулия
(Los ojos de Julia)
Да
2011 Не се плаши от тъмното
(Don't Be Afraid of the Dark)
Да Да
2012 Хобит: Неочаквано пътешествие
(The Hobbit: An Unexpected Journey)
Да
2013 Огненият пръстен
(Pacific Rim)
Да Да Да
2013 Хобит: Пущинакът на Смог
(The Hobbit: The Desolation of Smaug)
Да
2014 Книгата на живота
(The Book of Life)
Да
2014 Хобит: Битката на петте армии
(The Hobbit: The Battle of the Five Armies)
Да
2015 Пурпурният връх
(Crimson Peak)
Да Да Да

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en))  Guillermo del Toro – Awards. // IMDb. Посетен на 06 септември 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за