Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“
| ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Седалище | Разград, Област Разград,  България |
| Вид | Елитна гимназия |
| Директор | Ивелина Христова |
| Ученици | 580[1] |
| Финансиране | Общинско |
| Патрон | Йосиф I Български |
| Навигация | |
 Местоположение | |
| Адрес | ул. „Вапцаров“ № 10 |
| Сайт | gpcherazgrad.com |
Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ (ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“) е училище в град Разград.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век разградската общественост взема решение за построяването на нова сграда на местното училище. Проектът е възложен на австрийския архитект Фридрих Грюнангер и е осъществен за две години. Новата училищна сграда посреща за първи път свои ученици в мъжките паралелки през учебната 1885/1886 година. През 1895/96 г. курсът на обучение се разширява с откриването на VII клас, с което класното училище се превръща в едно от деветте пълни мъжки гимназии в страната. На 7 април 1902 г. училището приема името Пълна окръжна мъжка гимназия „Екзарх Йосиф І“ по повод 25-годишнината от народополезната дейност и с личната благословия на българския екзарх Йосиф I Български.[2]
През 1890 г. в гимназията е регистрирана появата на първата в Разград и околността марксистка самообразователна група, започнала чествания на Деня на труда и на международната работническа солидарност.[3]
През различните етапи от своето съществуване гиназията носи различни наименования, като от 1948 до 1991 се нарича „Никола Вапцаров”.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]При изграждането на архитектурния облик на сградата арх. Грюнангер черпи вдъхновение от характерни за Западна Европа стилове. Тя преплита в себе си елементи на западноевропейското Средновековие в екстериора и барокови влияния в плана – пример за архитектурен историцизъм.
Сградата е двуетажна, а конструкцията ѝ е изградена от масивни носещи стени от каменна зидария. Подовата конструкция над първия етаж е стоманобетонна, но е представена в екстериор чрез каменна декорация. Във височина фасадата завършва с декоративен корниз и стръмен скатен покрив с дървена конструкция. В план тя е напълно симетрична – централен ризалит с главен вход, два странични кораба, завършващи с по-силно издадени ризалити. На фасадата отчетливо се четат готически влияния. Главният портал е подчертан от стъпаловиден гибел. Двата крайни ризалита завършват със стръмен скатен покрив, допълнен от шпилове. Арката на входния портал със своя заострен връх препраща към ранните готически катедрали. Същата пропорция е използвана и при двата странични прозореца, завършващи входното пространство.[4]
Гимназията днес
[редактиране | редактиране на кода]Старата сграда на Разградската гимназия е делегиран паметник на културата с местно значение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Местоположение – Уикимапия
- Инвентарен опис – ДА – Разград – номер на фонд: 71 Архив на оригинала от 2024-06-08 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.ekip7.bg
- ↑ История на гимназията на сайта на учебното заведение[неработеща препратка]
- ↑ Веселин Иванов, Кръстьо Петров, Петър Петров, Стефан Стефанов / История на Разградската окръжна организация на БКП // Изд. Партиздат / София, 1981 // стр.6
- ↑ Емин, Зекие. Разградската гимназия // stroiinfo.com, 2018-05-04.
