Гиновец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гиновец
Gjinovec/Gjinoveci
— село —
Albania relief location map.jpg
41.9067° с. ш. 20.3547° и. д.
Гиновец
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Булкиза
Географска област Голо бърдо
Надм. височина 1 371 m
Население 314 души (2007)

Гиневец или Гиновец (често Гинеец или Гиноец, на албански: Gjinovec или Gjinoveci) е село в Република Албания, част от община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо и е населено основно с хора с българско или македонско национално съзнание.

История[редактиране | редактиране на кода]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Гиневиц (Ghinevitz) е посочено като село с 90 домакинства със 134 жители българи и 118 жители помаци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гинеец живеят 210 души българи християни.[2]

По данни на Екзархията в края на XIX век в Требища има 8 православни къщи с 68 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гиневец (Guinevetz) има 208 българи екзархисти.[3]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Гиневец има 26 български екзархийски и 45 помашки къщи.[4] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Гиноецъ има 35 български къщи със 176 жители, като фунцкионират църква и училище.[5] Църквата „Свети Никола“ в селото е изградена в 1911 година, за което свидетелства ктиторският ѝ надпис.[6]

След Балканската война в 1912 година селото попада в Албания. При албанските размирици от септември 1913 година на сръбска територия бягат 18 къщи, които заедно с други бежанци от Албания са настанени в турските села Бомово, Коняри и Куки.[7]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Гинеец е отбелязано като село със 70 къщи, част от които православни българи, а останалите българи мохамедани.[8]

В 1939 година Георги Илиев от името на 20 български къщи в Гиневец подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[9]

До 2015 година селото е част от община Требища.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 172-173.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.152-153.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  5. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  6. Ташев, Спас. Предание за българския храм „Св. Никола“ в с. Гиневец, Голо Бърдо, Албания. // Отечество, 24 юни 2019 г. Посетен на 1 август 2019 г.
  7. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  8. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  9. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
     Портал „Македония“         Портал „Македония