Ги Гофет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ги Гофет
Ги Гофет, 2008 г.
Ги Гофет, 2008 г.
Роден 18 април 1947 г. (72 г.)
Професия писател, поет
Националност Флаг на Белгия Белгия
Активен период 1969 -
Жанр драма, поезия

Повлиян от
Ги Гофет в Общомедия

Ги Гофет (на френски: Guy Goffette) е белгийски поет и писател на произведения в жанра драма.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ги Гофет е роден на 18 април 1947 г. в Жамоан, Шини, Белгия.

Работи последователно като учител, печатар, библиотекар, преводач, литературен критик и издател. Пътува в много европейски страни преди да се установи в Париж. Рецензент е в издателство „Галимар“.

През 1969 г. публикува първият си сборник с поезия. През 1989 г. е отличен с наградата „Маларме“ за поетичния сборник „Възхвала на една провинциална кухня“. През 2001 г. му е присъдена Голямата награда за поезия на Френската академия за цялостното му творчество. През 2006 г. получава наградата „Марсел Панол“, а през 2010 г. наградата „Гонкур“ за цялостно творчество.

Първият му роман „С лято около шията“ е издаден през 2001 г. За него е удостоен с наградата „Феликс Деней“на Академията за френски език и литература на Белгия.

Ги Гофет живее в Париж.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Un été autour du cou (2001) – награда „Феликс Деней“
    С лято около шията, изд.: ИК „Колибри“, София (2006), прев. Росица Ташева
  • Une enfance lingère (2006) – награди „Виктор Росел“ и „Марсел Панол“
  • Presqu'elles (2009)
  • Tombeau du Capricorne (2009)
  • Géronimo a mal au dos (2013)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Quotidien rouge (1971)
  • Nomadie (1979)
  • Huit muses neuves et nues (1983)
  • Solo d'ombres (1983) – награда „Ги Леви-Мано“
  • Prologue à une maison sans murs (1983)
  • Le Dormeur près du toit (1983)
  • Pour saluer André Frénaud (1987)
  • Le Relèvement d'Icare (1987) – с Ив Бергере
  • Éloge pour une cuisine de province (1988) – награда „Маларме“
    Възхвала на една провинциална кухня, изд. „Фонд. за българска литература“ (2012), прев. Аксиния Михайлова
  • Chemin des roses (1991) – с Бернар Ноел
  • La Vie promise (1991)
  • Le Pêcheur d’eau (1995)
  • Un manteau de fortune (2001)
  • Sur le fil des collines (2001)
  • Le Seul Jardin (2001)
  • Poètes pour le temps présent (2003)
  • L'Adieu aux lisières (2007)
  • Petits riens pour jours absolus (2016)

Новели[редактиране | редактиране на кода]

  • L'Ami du jars (1991)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Partance (1995)
  • Verlaine d’ardoise et de pluie (1996)
  • Elle, par bonheur et toujours nue (1998)
    Завинаги гола, изд. „Фонд. за българска литература“ (2012), прев. Аксиния Михайлова
  • Partance et autres lieux suivi de Nema problema 2000) – награда „Валери-Ларбо“
  • Tacatam blues (2000)
  • Jean Dieuzaide : Corps et (2006)
  • L'Autre Verlaine (2007)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]