Ги Корно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ги Корно
канадски психолог

Роден
Починал
5 януари 2017 г. (65 г.)

Ги Корно (на френски: Guy Corneau) е канадски психолог, юнгианец, драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 януари 1951 година в Шикотими, Квебек. В 1972 година завършва бакалавърска степен по комуникация в Колежа „Лойола“ в Монреал. Работи като актьор, а в 1976 година получава магистърска степен в Университета на Монреал. През 1981 година завършва Аналитична психология в „Института Карл Густав Юнг“ в Цюрих, след което работи като психоаналитик на частна практика. Става член на Асоциацията на юнгианските психоаналитици на Квебек. През 1989 година книгата му „Отсъстващи бащи, изгубени синове“, в която изследва връзката и значението на бащите в живота на синовете, получава широк отзвук в Канада и извън нея.[1]

Корно създава или участва в създаването на редица социални групи за взаимопомощ на мъже, актьори, терапевти. Участва в радио и телевизионни проекти като специалист по психология на мъжете, пише в специализирани и популярни издания.

През 2007 година е установено, че е болен рак, който преодолява. Описва опита си в книгата „Възраждане“ (Revivre!, 2011).

Умира на 5 януари 2017 година.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

На български език:

  • Ги Корно, Отсъстващи бащи, изгубени синове. По следите на изгубената мъжка идентичност, София, Наука и изкуство, 1998
  • Ги Корно, Има ли щастлива любов? Изд. Колибри, 1999
  • Ги Корно, Най-доброто в нас. Как да го разпознаем, как да го развием, как да го изразим. Изд. Колибри, 2009
  • Ги Корно, Отсъстващи бащи, изгубени синове. По следите на изгубената мъжка идентичност, София, Изток-Запад, 2017

На френски език:

  • Père manquant, fils manqué, Éditions de l'Homme, 1989
  • Comme un cri du cœur, Guy Corneau, Éditions l'Essentiel, 1992
  • L'Amour en guerre, Éditions de l'Homme, 1996
  • N’y a-t-il pas d'amour heureux ?, Robert Laffont, 1997
  • La Guérison du cœur, Robert Laffont, 2000, Éditions de l'Homme, 2000
  • Victime des autres, bourreau de soi-même, Robert Laffont, 2003
  • Le Meilleur de soi, Robert Laffont, 2007
  • Revivre!, Éditions de l'Homme, 2011

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Ги Корно в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Guy Corneau n'est plus, www.lapresse.ca, Publié le 06 janvier 2017, посетен на 11 януари 2018 г.