Главановци (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Главановци (област Монтана).

Главановци
Изглед към Главановци отзапад
Изглед към Главановци отзапад
Общи данни
Население 61 души[1] (15 юни 2020 г.)
11,4 души/km²
Землище 5,359 km²
Надм. височина 762 m
Пощ. код 2480
Тел. код 07734
МПС код РК
ЕКАТТЕ 14979
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

Главановци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Главановци се намира планински район в историко-географска област Краище. Разположено е амфитеатрално по склона на каменист хълм в най-тясната част на Знеполе (Трънската котловина). Главановци граничи със селата Насалевци, Милославци и Лешниковци. На север граничи с гористия хълм, а на юг с Ерма река, поради което обработваемата земя в землището на селото е ограничена.

Отначало център му е бил карстовият извор, но по-късно, когато селото се развива, той се пренася на главното шосе, сега Републикански път II-63, където са разположени общината, пощата, училището, здравната станция и др. Така се образува Главановски Ан (Главановски хан).

История[редактиране | редактиране на кода]

В стари документи и османски регистри селото е записвано като: Главановци в 1454 г.[2]; Гълавановча, Галаванофча в 1576 г.[3][4]; Галавануфча в 1624 г.[5]; Главановци в Номоканон от 1689 (зап. л. 9б, Опис I 204); Главановци в 1878 г.[6]

По предание първи заселници били фамилиите Буринови, а стари родове са: Копаранови, Рашени, Бойчови, Милошеви, Буринови, Цвейни, Маркови, Караджини и Зубини, на чиито имена са наречени и махалите.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Сред околните природни забележителности са вр. Щърби камик (1479 m) в планината Руй, планината Рудина и р. Ерма.

Народно читалище „Христо Ботев“ в Главановци

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Славчо Атанасов „Насалевци“, Изд. „Отечествен фронт“, София 1987

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.369
  3. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.178
  4. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
  5. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.388
  6. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  7. www.pk.government.bg