Главанска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гланаска река
42.0436° с. ш. 26.1044° и. д.
42.0419° с. ш. 25.8736° и. д.
Местоположение в област Хасково
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Стара Загора
Община Гълъбово
Област Хасково
Община Симеоновград
Дължина28 km
Водосб. басейн81 km²
Начало
Мястона 1,3 km ЮЗ от връх Чуката, планина Сакар
Координати42°02′36.96″ с. ш. 26°06′15.84″ и. д. / 42.0436° с. ш. 26.1044° и. д.
Надм. височина471 m
Устие
Мястоляв приток на Сазлийка
Координати42°02′30.84″ с. ш. 25°52′24.96″ и. д. / 42.0419° с. ш. 25.8736° и. д.
Надм. височина79 m
Път на реката
СазлийкаМарицаБяло море

Главанска е река в Южна България – Област Стара Загора, община Гълъбово и Област Хасково, община Симеоновград, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица. Дължината ѝ е 28 km.

Главанска река извира под името Улуклийска река на 471 м н.в. от Сакар планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 м). До село Дряново тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на Сакар, като между селата Помощник и Дряново се нарича Чарганлия. След Дряново реката завива на югозапад, като долината ѝ се разширява и изплитнява и в този си участък се нарича Луда Яна. Влива се отляво в река Сазлийка от басейна на Марица на 79 m н.в., на 1,2 km преди устието на Сазлийка в Марица.

Площта на водосборния басейн на Главанска река е 81 km2, което представлява 2,5% от водосборния басейн на Сазлийка. Основни притоци – Ченгенедере (десен) и Ташлъдере (ляв, най-голям приток).

Речният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока – януари-май, а минимумът – юли-октомври. През лятно-есенните месеци пресъхва.

По течението на реката са разположени 3 села.

Водите на реката се използват за напояване: язовири „Чаирдере“, „Ташлъдере“, „Дряново“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 136.