Главлит (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския цензурен орган. За съветския вижте Главлит.

Главлит или Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения е институционализиран държавен орган в Народна република България, който осъществява след деветосептемврийския преврат цензурата в страната в областта на литературата и издателската дейност.

Той е официализиран цензурен орган в периода 1950 – 1956 (до Априлския пленум).

История[редактиране | редактиране на кода]

С постановление 2205 на Министерския съвет и Заповед 48 от 31.VII.1950 г. се създава Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговия с печатни произведения.

През месец октомври 1952 г. Политбюро на ЦК на БКП възлага на Енчо Стайков, Рубен Леви, Карло Луканов, Георги Михайлов и Георги Кумбилиев да изготвят списък на „вредната литература“ в България по примера на Главлит в Съветския съюз. В края на годината за началник на българската Главлит е определена Елена Гавраилова, която е от Отдел „Агитация и пропаганда“ към ЦК на БКП и е един от най-близките сътрудници на Вълко Червенков.

Цел и задачи[редактиране | редактиране на кода]

Целите и задачите на учреждението са определени с помощта на зам-началника на Главлит Виктор Катишев. С помощта на съветския другар в България се въвеждат сталински методи на "терор" над интелектуалния труд и се организира своеобразен "погром" над библиотеки и книгохранилищата към селските читалища в България. Същевременно се прекъсва и обмена на информация със страните извън съветския блок. Катишев и Гавраилова след проучване ликвидират и частните антикварни книжарници, а след това се насочват към библиотеките, където според тях има огромен масив стара литература и периодика отпреди 9 септември 1944 г., състоящ се от много "вражески" и остарели енциклопедии и съвсем малко "прогресивна" съветска литература.

Свезки с вредна литература[редактиране | редактиране на кода]

Главлит започва да отпечатва т.нар. "свезки с вредна литература". Критериите на Главлит за "вредна литература" са:

Вредни са всички тези книги, в които се възхваляват буржоазния морал, частната собственост и се споменава Господа

Създава се списък на вредната литература, подлежаща на изземване и претопяване, който се актуализира и преиздава многократно, като книгите попадащи в него се предават за унищожаване. Специално внимание е отделено на прочистването от "вредна литература" на църковните и манастирските библиотеки.

Комисии за изземване и унищожаване на вредна литература[редактиране | редактиране на кода]

За целта на место се създават комисии в състав:

  • партиен секретар
  • председател на Общинския съвет
  • учител по литература
  • председател на ОФ
  • секретар или библиотекар на местното читалище.

Тематично съдържание на вредната литература[редактиране | редактиране на кода]

Списъците с "вредна литература" на Главлит са от две свезки, наречени "Списък за вредна литература" от 1952 г. и последващите - в две части, съответно от 1955 и 1957 г. Първото книжно тяло съдържа 130 страници, а другите две, взети заедно – 70. Т.нар. "вредна литература" е "квалифицирана" като фашистка, упадъчна, религиозна, опортюнистическа, реакционна, грубо реакционна и малоценна и е с тематика посветена на:

Цензорска дейност след Главлит[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че, Главлит официално прекратява дейността си след Априлския пленум от 1956 г., години наред по-късно никой не отменя издадените списъци с "вредна литература". Неофициално се продължава дейността в тази насока, като дори се добавят или съставят нови списъци с т.нар. вредна литература Според писмо с № IV – 3449 от 25.VI.1960 г. на Министерството на просветата и културата се казва:

Приложено изпращаме към настоящето списък на политически вредна литература. Необходимо е да се вземат бързи мерки за основно прочистване на библиотеките в окръга от книги с политически вредно съдържание, като се имат предвид издадените досега I и II свитък и настоящия списък

В резултат от дейността на Главлит са нанесени сериозни поражения на книжния фонд в българските библиотеки и книгохранилища за отминалите години до 60-те на 20 век.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]