Главна дирекция на обновата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Главната дирекция на обновата е държавна институция в България, създадена с Наредба–закон за обществената обнова (Указ № 16 от 7 юни 1934)[1]. Тя насочва духовния живот на страната към обединение и обновяване в служба на нацията и държавата и работи за издигане на престижа на нацията, като съдейства за организирането на гражданството в идейно единна общонародна групировка. В пряко подчинение е на министър-председателя.

История[редактиране | редактиране на кода]

Организция[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от Секретариат, Вътрешен и Външен отдел. Главният директор и ръководителите на отделите образуват Постоянен съвет и се назначават от министър-председателя.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Дирекцията изгражда свой апарат – щатни областни и околийски дейци и доброволни сътрудници. Издава официалоза на Деветнадесетомайски режим – в Нови дни, осъществява контрола върху пресата, театрите, кината и публичните събрания. Изпълнява и политически задачи по изградане на едина младежка организация и създаване на политическа опора на новата власт.

Разформироване[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно Наредба–закон за отменяне на Наредбата–закон за обществената обнова (Указ № 219 от 28 юни 1935) от 1 юли 1935 г. дирекцията престава да съществува, а отделните ѝ дейности са поети от Министерски съвет, Министерството на външните работи и изповеданията, Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Министерството на народното просвещение и Министерството на народното стопанство.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фонд 232К, 2 опис, 80 а.е., 1933-1949 г.