Гладки китове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гладки китове
Eubalaena glacialis with calf.jpg
Groenlandwal-drawing.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Cetacea Китоподобни
подразред: Mysticeti Беззъби китове
семейство: Balaenidae Гладки китове
Научно наименование
Уикивидове Balaenidae
Gray, 1821[1][2][3]
Гладки китове в Общомедия

Гладките или обикновени китове (Balaenidae) (употребява се и същински китове[4]) са семейство едри Китоподобни от подразред Беззъби (баленови) китове. Възрастните екземпляри достигат на дължина около 15 - 17 m и тегло 50 - 80 тона. За разлика от Ивичестите китове отдолу са гладки, без надлъжни гънки. Имат скъсено и закръглено тяло с голяма глава. Нямат гръбен плавник, а гръдните им плавници са къси, широки и закръглени. Балените им са много дълги и затова горната челюст е дъговидно извита и много по-малка от долната.

Хранят се основно с планктон (копеподи), който загребват в близост до повърхността и прецеждат с балените си от водата. След това с език остъргват планктона останал по балените им. Някои видове поглъщат и големи количества крил.

Гладките китове мигрират през зимата в по-топли води, където се размножават и женските раждат своите малки след около 10 – 11 месечна бременност. Раждат само по едно малко, обикновено през три години.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

  • разред Cetacea – Китоподобни
    • подразред Mysticeti – Беззъби (баленови) китове
      • семейство BalaenidaeГладки китове

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 19 септември 2015
  2. указано в: Class Mammalia Linnaeus, 1758
  3. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 2008, дата на проверка: 19 септември 2013
  4. а б Чадуик, Дъглас, Б. Скери (снимки). Същинските китове – на ръба на оцеляването. сп. National Geographic България. Октомври 2008, бр. 10 (36), Санома Блясък, стр. 76

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 228
  • Чадуик, Дъглас, Б. Скери (снимки). Същинските китове – на ръба на оцеляването. сп. National Geographic България. Октомври 2008, бр. 10 (36), Санома Блясък, стр. 74 – 93