Гладна степ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гладна степ
Информация
Държави Флаг на Узбекистан Узбекистан
Флаг на Казахстан Казахстан
Флаг на Таджикистан Таджикистан
Площ ок. 10 хил.km²
Надморска височина 230 – 385 m
Валежи ок. 240 mm
Координати 40°35′00″ с. ш. 68°40′00″ и. д. / 40.583333° с. ш. 68.666667° и. д.

Гладната степ (Мирзачул, Южна Бетпак Дала) (на казахски: Мырзашөл; на узбекски: Mirzacho‘l, Мирзачўл; на руски: Мирзачуль, Бетпақ-Дала) е обширна равнина, бивша пустинна и полупустинна област в Източен Узбекистан, Южен Казахстан и крайната северозападна част на Таджикистан. Площ около 10 хил.km².[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Гладната степ е разположена покрай левия бряг на река Сърдаря, при изхода ѝ от Ферганската котловина. Надморската ѝ височина варира от 230 до 385 m. Обхваща трите западни надзаливни тераси на река Сърдаря, изградени от льосовидни наслаги, а в южната част – от пролувиални наслаги, донесени от временните реки и потоци спускащи се от Туркестанския хребет. На юг е ограничена от Туркестанския хребет, на север и северозапад се слива с пясъците на пустинята Къзълкум, а на изток се спуска с висок от 6 до 20 m остъп към левия бряг на Сърдаря.[1]

Климатът е рязко континентален. Средна януарска температура от -2,1°С; средна юлска от 27,9°С. Годишната сума на валежите в източната част достигат до 240 mm, с ясно изразен пролетен максимум.[1]

Водите на реките, стичащи се от Туркестанския и други околни хребети (Санзар, Зааминсу), при излизането си от планините изцяло се използват за напояване. Подпочвените води се намират на малка дълбочина и също масове се използват, но основно за водоснабдяване.[1]

Основните почви в региона са засолените светлосиви почви, а много участъци са заети от солончаци. Естествената рестителност е представена от ефемери и соленолюбиви пустинни формации. През пролетта в районите, които не се обработват се появява разнообразна тревиста растителност, която през месец май изсъхва и остават да виреят само камилска трива, пелин и солянки.[1]

Стопанска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Стопанското усвояване на полупустинната и пустинна Гладна степ започва в края на ХІХ в. с изграждането на първите иригационни канали, захранвани с вода от река Сърдаря, като тогава е построен т.н. Северен иригационен канал. По времето на съветската власт продължава усвояването на степта, като се реконструира Северния канал и се изграждат Центрелния и Южния иригационни канали, като по този начин значителни простраства (около 800 хил. ха) се превръщат в обработваеми земи, върху които се отглежда памук. През 1980-те години в северната част на Гладната степ, на река Сърдаря и изградено голямото Чардаринско водохранилище. Заедно със стопанското усвояване на региона се появяват и разрастват нови селища. През този периот възникват градовете: Джетисай в Казахстан; Гулистан, Ятгиер, Гагарин, Дустлик и Пахтакор в Узбекистан; сгт Зафарабад, Мехнатабед и Пахтакорон в Таджикистан.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]