Глад в СССР (1930 – 1933)
| Глад в СССР (1930 – 1933) | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Местоположение | Руска СФСР Казахска АССР Украинска ССР |
| Жертви | 5 700 000 |
| Обявени смъртни случаи | ~5,7 – 8,7 млн. души |
| Първи репортер | Гарет Джоунс |
| Заснето от | Александър Винербергер |
| Заподозрени | Правителството на Йосиф Сталин |
| Репресии в СССР |
|---|
| Икономически репресии |
| Политически репресии |
|
| Идеологически репресии |
| Етнически репресии |
|
Периодът на глад в СССР от 1930 до 1933 г. настъпва в основните зърнопроизводителни райони на Съветския съюз. Те включват Украйна и различни части на РСФСР: Казахстан,[1][2][3] Северен Кавказ, Кубанска област, Поволжието, Южен Урал и Западен Сибир.[4][5] Основните фактори за глада са принудителната колективизация на селското стопанство като част от първия петгодишен план и принудителното изкупуване на зърно от фермерите. Тези фактори, в съчетание с огромните инвестиции в тежката промишленост, намаляват работната сила в селското стопанство.[6] Според оценките между 5,7[4] и 8,7[5][6] милиона души са починали от глад в Съветския съюз. Освен това между 50 и 70 милиона съветски граждани гладуват, но оцеляват.
През този период съветският лидер Йосиф Сталин нарежда кулаците (собствениците на земеделска земя) „да бъдат ликвидирани като класа“.[7][a] С разширяването на колективизацията преследването на кулаците, продължаващо от Руската гражданска война, кулминира в мащабна кампания на държавно преследване в периода 1929 – 1932 г.,[11] включително арести, депортации и екзекуции на кулаци.[12] Някои кулаци реагират с актове на саботаж, като например убиване на добитъка и унищожаване на реколтата, предназначена за фабричните работници.[13] Въпреки огромния брой жертви в ранните етапи Сталин избира да продължи петгодишния план и колективизацията.[14][2] До 1934 г. Съветският съюз изгражда базата на тежката промишленост, но с цената на милиони жертви.[15][14]
Някои учени класифицират периодите на глад в Украйна и Казахстан като геноцид, извършен от правителството на Сталин,[16][17] насочен към етнически украинци и казахи. Други оспорват наличието на етническа мотивация – както често се подразбира от този термин – позовавайки се на липсата на удостоверени документи, изрично нареждащи гладуването на хората в която и да е област в Съветския съюз, и вместо това посочват други фактори, като например класовата динамика, съществувала при кулаците със силни интереси в частната собственост. Тези интереси противоречат на принципите на управляващата КПСС, която изцяло отрича частната собственост. Освен това целта на партията за бърза индустриализация също изиграва роля за влошаване на глада, тъй като тя избира да продължи индустриалния растеж, вместо да се справи с глада.[18][19] С разпространението на глада в Съветския съюз международните медии започват да го отразяват, като първият западен журналист, който съобщава за бедствието, е Гарет Джоунс.[20][21][b]
Публичното обсъждане на глада в Съветския съюз е забранено до периода на гласност, започнат от Михаил Горбачов през 80-те години на XX век.[22] През 2008 г. руската Държавна дума осъжда съветския режим, „който е пренебрегнал живота на хората заради постигането на икономически и политически цели“.[23]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Обявената партийна цел за ликвидиране на кулаците не е придружена от инструкции и това окуражава местните ръководители да предприемат радикални действия, които водят до физическо елиминиране. Кампанията за унищожаване на кулаците като класа съставлява основната част на сталиновото „социално инженерство“ в началото на 30-те години на XX век.[8] Някои учени, които застъпват тезата за геноцид по отношение на глада, по-специално в Казахстан и Украйна (Гладомор), изтъкват буквалното му значение като намерение за геноцид,[9] докато други учени не са съгласни с тях.[10]
- ↑ През ноември 2009 дневниците на Джоунс, описващи глада от 1932 – 1933, за първи път са показани публично в Кеймбриджкия университет.[20]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ohayon, Isabelle. The Kazakh Famine: The Beginnings of Sedentarization // Sciences Po. Paris Institute of Political Studies. Посетен на 19 December 2021.
- ↑ а б Cameron, Sarah. The Kazakh Famine of 1930–33: Current Research and New Directions // East/West: Journal of Ukrainian Studies 3 (2). 10 September 2016. DOI:10.21226/T2T59X. с. 117–132.
- ↑ Engerman 2004, с. 194.
- ↑ а б Famine on the South Siberia // Human Science 2. с. 15.
- ↑ а б Demographic aftermath of the famine in Kazakhstan // Weekly. Jan 1, 2003.
- ↑ а б Stuart, Robert C. Review of The Industrialisation of Soviet Russia, Vol. 1: The Socialist Offensive: The Collectivisation of Soviet Agriculture, 1929-1930.; The Industrialisation of Soviet Russia, Vol. 2: The Soviet Collective Farm, 1929-1930., R. W. Davies // Slavic Review 41 (3). 1982. DOI:10.2307/2497035. с. 551–552.
- ↑ Conquest, Robert. The Harvest of Sorrow: Soviet Collectivization and the Terror-Famine. New York, Oxford University Press, 1986. ISBN 978-0195051803. p. 117. (на английски)
- ↑ Suslov, Andrei. 'Dekulakization' as a Facet of Stalin's Social Revolution (The Case of Perm Region) // The Russian Review 78 (3). July 2019. DOI:10.1111/russ.12236. с. 371–391.
- ↑ Serbyn, Roman. The Ukrainian Famine of 1932–1933 as Genocide in the Light of the UN Convention of 1948 // The Ukrainian Quarterly 62 (2). 2006. с. 186–204.
- ↑ Ellman, Michael. Stalin and the Soviet famine of 1932–1933 Revisited // Europe-Asia Studies 59 (4). Routledge, June 2007. DOI:10.1080/09668130701291899. с. 663–693. Архивиран от оригинала на 14 October 2007.
- ↑ Fitzpatrick, Sheila. The Party Is Always Right // Everyday Stalinism: Ordinary Life in Extraordinary Times: Soviet Russia in the 1930s. paperback. Oxford, Oxford University Press, 2000. ISBN 9780195050011. с. 22.
- ↑ Naimark, Norman M (2010). Stalin's Genocides (Human Rights and Crimes against Humanity). Princeton University Press, p. 131, ISBN 978-0-691-14784-0, https://books.google.com/books?id=F3UwF1eqb0AC&q=stalin's%20genocides&pg=PA131.
- ↑ The First Five Year Plan, 1928-1932 // Special Collections & Archives. Посетен на 2022-10-03. (на английски)
- ↑ а б Cernak, Linda. Joseph Stalin : dictator of the Soviet Union. Minneapolis, Minnesota, 2016. ISBN 978-1-62969-993-6. OCLC 918898278.
- ↑ Yugow, A. Economic Statistics in the U.S.S.R. // The Review of Economics and Statistics 29 (4). 1947. DOI:10.2307/1927822. с. 242–246.
- ↑ International Recognition of the Holodomor // Holodomor Education. Посетен на 26 December 2015.
- ↑ Sabol, Steven. "The Touch of Civilization": Comparing American and Russian Internal Colonization. University Press of Colorado, 2017. ISBN 978-1607325505. с. 47.
- ↑ Feldman, M. A. Born into the NEP Years: The First Five-Year Plan. Life and Fate // Herald of the Russian Academy of Sciences 92 (S8). December 2022. DOI:10.1134/s1019331622140040. с. S777–S786.
- ↑ Marples, David R. Ethnic Issues in the Famine of 1932–1933 in Ukraine // Europe-Asia Studies 61 (3). May 2009. DOI:10.1080/09668130902753325. с. 505–518 [507]. Geoffrey A. Hosking concluded that: Conquest's research establishes beyond doubt, however, that the famine was deliberately inflicted there [in Ukraine] for ethnic reasons...Craig Whitney, however, disagreed with the theory of genocide
- ↑ а б Welsh journalist who exposed a Soviet tragedy // Wales Online. 13 November 2009. Посетен на 28 November 2021.
- ↑ Brown, Mark. 1930s journalist Gareth Jones to have story retold: Correspondent who exposed Soviet Ukraine's manmade famine to be focus of new documentary // The Guardian. 12 November 2009. Посетен на 28 November 2021.
- ↑ Serbyn 2005, с. 1055 – 1061.
- ↑ National Museum of the Holodomor 2019.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Cameron, Sarah (2018). The Hungry Steppe: Famine, Violence, and the Making of Soviet Kazakhstan. Cornell University Press, ISBN 9781501730443, https://books.google.com/books?id=a-ZmDwAAQBAJ.
- Davies, R. W.; Wheatcroft, Stephen G. (2004). The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931–33; Harrison, Mark (1 March 2005). Davies, Wheatcroft 2004 [review]. Coventry: University of Warwick, http://www2.warwick.ac.uk/fac/soc/economics/staff/faculty/harrison/reviews/davies-wheatcroft2004.pdf.
- Ellman, Michael (June 2007). Stalin and the Soviet Famine of 1932–1933 Revisited. – Europe-Asia Studies, 59(4), 663–693, doi:10.1080/09668130701291899, архив на оригинала от 14 октомври 2007, http://www.paulbogdanor.com/left/soviet/famine/ellman1933.pdf, посетен на 30 май 2025.
- Engerman, David (15 January 2004). Modernization from the Other Shore. Harvard University Press, ISBN 978-0674036529, https://books.google.com/books?id=UkFlO7hoxOMC&pg=PA194.
- Finn, Peter (27 April 2008). Aftermath of a Soviet Famine. – The Washington Post, https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/04/26/AR2008042602039.html.
- Kuromiya, Hiroaki (June 2008). The Soviet Famine of 1932–1933 Reconsidered. – Europe-Asia Studies, 60(4), 663–675, doi:10.1080/09668130801999912.
- Fitzpatrick, Sheila. Stalin's Peasants: Resistance and Survival in the Russian Village After Collectivization. Oxford University, 1994.
- Kindler, Robert. Stalin's Nomads: Power and Famine in Kazakhstan. Pittsburgh, University of Pittsburgh Press, 2018. ISBN 978-0-8229-8614-0.
- Luciuk, Lubomyr Y, ed, Holodomor: Reflections on the Great Famine in Soviet Ukraine, Kingston, Kashtan Press, 2008
- Markoff, A (1933). Famine in USSR, https://archive.org/details/FamineInUssr.
- National Museum of the Holodomor. Worldwide Recognition of the Holodomor as Genocide // 18 October 2019. Архивиран от оригинала на 29 March 2023. Посетен на 15 December 2021.
- Ohayon, Isabelle. La sédentarisation des Kazakhs dans l'URSS de Staline: collectivisation et changement social, 1928-1945. Maisonneuve et Larose, 2006. ISBN 978-2-7068-1896-7.
- Serbyn, Roman. Ukraine (Famine) // Encyclopedia of Genocide and Crimes Against Humanity. Т. 3. Detroit, MI, Thomson Gale, 2005. ISBN 0-02-865847-7. OCLC 470301730. с. 1055–1061.
- Snyder, Timothy D. Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin. London, The Bodley Head, 2010. ISBN 978-0-224-08141-2.
- Thorson, Carla (5 May 2003). The Soviet Famine of 1931–33: Politically Motivated or Ecological Disaster?. UCLA International Institute, http://www.international.ucla.edu/asia/article/3838.
- Wheatcroft, Stephen G. (April 1990). More light on the scale of repression and excess mortality in the Soviet Union in the 1930s. – Soviet Studies, 42(2), 355–367, doi:10.1080/09668139008411872, http://sovietinfo.tripod.com/WCR-Scale_Repression.pdf.
- Kondrashin, Viktor (ed) (2009). Famine in the Soviet Union 1929–1934 [slide stack], Katz, Nikita B transl. docs.; Dolgova, Alexandra transl. note from compilers; Glizchinskaya, Natalia design. RU: Russian Archives, архив на оригинала от 19 март 2009, http://www.rusarchives.ru/publication/famine/famine-ussr.pdf.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Soviet famine of 1930 – 1933 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |