Гларнски Алпи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гларнските Алпи, погледнати от селото Браунвалд

Гларнските Алпи (от немски Glarner Alpen, на английски Glarus Alps) са дял на Алпите, намиращ се в Швейцария (кантони Граубюнден - от юг, Ури, Швиц, Гларус и Санкт Гален - от север). Носят името на град Гларус. Представляват хребет с дължина 124 км и ширина 105 км, който огражда от юг долината на Преден Рейн. Най-висок връх - Тьоди (3614 м).[1]

Карта на Гларнските и Швицките Алпи

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Хребетът държи посока от югозапад към североизток. Започва от долината на река Ройс и прохода Обералп, който го свързва с Лепонтинските Алпи. Завършва при първия голям завой на Рейн, където в него се влива река Ландкварт. Той е асиметричен: южните склонове са стръмни и къси, а северните - по-дълги и полегати. Северните се издигат неравномерно чрез редица отделни масиви и върхове, но в науката са обособени като Швицки Алпи. Граница между двата дяла е проходът Клаузен, а по-надолу - река Линт. Само на изток северните склонове се считат за част от Гларнските Алпи, където започват от бреговете на езерото Валензее. Най-личният връх от тази страна е Магерен (2524 м).

Главното било[редактиране | редактиране на кода]

То започва с постепенно издигане и след като достига кулминация при Тьоди, се спуска бавно надолу. Представлява верига с няколко значителни завоя около големи циркуси. През по-голямата част поддържа непрекъсната височина над 2500 м., а върховете надвишават 3000. Условно може да се определят шест масива, разделени от високи проходи[2] - тук през тях минават само пътеки и черни пътища. От запад на изток масивите са:

  • Криспалт (Пиц Джуф - 3098 м)
  • Обералп (Обералпщок - 3328 м)
  • Тьоди (Тьоди - 3614 м). Освен че е най-висок, този масив е покрит с ледници като Хюфи (дължина 7 км, площ 13 кв. км)[3] и Бифертен. От него на север се отделя едно успоредно било, наречено Кларенден, където най-високият връх е Шерхорн (3297 м).
  • Хаусщок (Хаусщок - 3158 м). От едноименния връх на север се отделя още едно било, увенчано от връх Карпф (2794 м).
  • Вораб (Пиц Гриш - 3062 м)
  • Сардона (Пиц Сардона - 3056 м). Тук билото се разделя на три хребета, разделени от дълбоки долини. Най-дългият от тях стига чак до Валензее.

В източната част на Гларнските Алпи е оформен един допълнителен хребет, наречен Каланда. Неговият най-висок връх Халденщайнер (2805 м) се издига над град Кур - столицата на кантон Граубюнден.

Води[редактиране | редактиране на кода]

На централното било са останали пет ледника, повечето от които са малки - с дължина 4-5 километра. Във високите циркуси от двете страни на билото се намират красиви ледникови езера, от които най-голямо е Лимерен, близо до Тьоди. Реките от северната и южната страна силно се различават: на юг са къси и с голям наклон - притоци на Преден Рейн, а на север са дълги и по-спокойни. Най-голямата река е Линт, която се влива първо във Валензее, после в Цюрихското езеро, откъдето изтича под името Лимат. На изток от нея е долината на Зец, а след това и на река Тамина.

Тьоди и околните върхове от долината на Линт
Обералпщок
Хаусщок и Рухи
Пиц Сардона

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Най-високи върхове (над 3000 м).[4]

Име Височина
Тьоди 3614 м
Бифертенщок 3419 м
Пиц Урлаун 3358 м
Обералпщок 3328 м
Грос Шерхорн 3297 м
Клариден 3267 м
Грос Дюси 3256 м
Кавищрау Гронд 3251 м
Рингелшпиц 3247 м
Грос Виндгален 3192 м
Хаусщок 3158 м
Гросрюхен 3136 м
Трищелхорн 3114 м
Рухи 3107 м
Пиц Зегнас 3102 м
Пиц Джуф 3098 м
Мутенщок 3089 м
Хиндери Шибе 3083 м
Криспалт 3080 м
Бристен 3074 м
Пиц Гриш 3062 м
Пиц Сардона 3056 м
Бюнднер Вораб 3025 м

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Липсата на четирихилядници в Гларнските Алпи ги превръща в не толкова любима дестинация за алпинистите, но все пак Тьоди и околните върхове са скалисти и с отвесни стени, така че предлагат добри възможности. За сметка на това съществуват 1163 туристически маршрути, които дават възможност за досег с девствената природа и прекрасни панорамни гледки. 58 от тези маршрути са дълги, има и 20 поклонически.[5] Построени са 9 хижи. Най-посещавана е хижа Клариден (2453 м), но има и по-високи - в това отношение рекордьор е хижа Планура (2947 м).[6] Добре развит е и зимният туризъм - делът разполага със ски писти с обща дължина 484 км и 97 лифта. Курортната местност между селищата Лаакс и Флимс (от северната страна, под масива Вораб) е основен зимен център.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Glarus Alps, Encyclopaedia Britannica
  2. Това разделение е въведено от John Ball, The Central Alps, including the Bernese Oberland, London 1873, pp. 184-185
  3. Гларнские Альпы, Большая российская энциклопедия
  4. Списък на върховете виж в Glarus Alps, Summitpost.org
  5. Hiking in the Glarner Alps, Outdooractive
  6. Glarus Alps, Summitpost.org
  7. Ski resorts Glarus Alps, Skiresort.info