Глаук Конюфца
 | Тази статия вероятно е резултат от машинен превод, има неверен синтаксис и/или неуточнени специални термини и трудно разбираем текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. Шаблонът е поставен в 14:23, 29 април 2026 (UTC). |
| Глаук Конюфца Glauc Konyufca | |
| политик, Косово | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Прищински университет |
| Политика | |
| Партия | Самоопределение |
| Изпълняващ длъжноста президент на Косово | |
| 22 март 2021 – 4 април 2021 | |
| Подпис | .svg) |
| Глаук Конюфца в Общомедия | |
Глаук Конюфца (роден на 25 юли 1981 г.) е косовски активист, журналист и политик, който е бил председател на Скупщината на Косово от 22 март 2021 г. до 26 август 2025 г. Преди да бъде избран за председател на Народното събрание на Република Косово, той е бил депутат в Народното събрание, лидер на парламентарната група „Самоопределение“, министър на външните работи на Република Косово и изпълняващ длъжността президент на Косово до избирането на неговия наследник Вьоса Османи.
Ранен живот и образование
[редактиране | редактиране на кода]Конюфца е роден в Прищина. Учи философия в Университета в Прищина. По време на следването си е бил заместник-директор на студентската организация „Център за права“.
Конюфца е автор на книга за Георг Вилхелм Фридрих Хегел и няколко други публикации по философия.
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Конюфца е активист на движението „Самоопределение“ от основаването му през 2005 г. и е бил, наред с други неща, активен редактор на седмичния вестник на движението. През 2010 г., когато „Самоопределение“ се кандидатира за първи път за изборна длъжност, той е избран в Скупщината на Косово.
Член на парламента
[редактиране | редактиране на кода]Той е бил заместник-председател на Асамблеята от 2011 до 2014 г. и отново от 2015 до 2017 г. а от 2014 до 2019 г. е ръководил парламентарната група на „Самоопределение“.
През 2012 г. Конюфца заяви пред „Дойче веле“, че подкрепя обединението на Албания и Косово за образуване на Велика Албания, казвайки: „Националното обединение на Косово и Албания е безспорно право на албанския народ, който е бил несправедливо разделен от историята.“ По това време се съобщаваше, че „Самоопределение“ ще поиска референдум за обединението.
Председател на Асамблеята
[редактиране | редактиране на кода]След победата на „Самоопределение“ на парламентарните избори в Косово през 2019 г. Конюфца е назначен за председател на Скупщината на 26 декември 2019 г. с 75 гласа „за“ срещу 27 „против“. Той подава оставка на 3 февруари 2020 г. встъпвайки в длъжност като министър на външните работи на Косово. Той заема тази длъжност до 3 юни 2020 г. когато е сформирано новото правителство, водено от тогавашните опозиционни партии.
Конюфца беше вторият най-гласуван кандидат на парламентарните избори в Косово през 2021 г. когато „Самоопределение“ спечели с голяма разлика. На 22 март 2021 г. той беше избран за председател на Асамблеята с 69 гласа „за“ и 33 „против“. С вакантния президентски пост, Конюфца изпълняваше и длъжността изпълняващ длъжността президент до избирането на Вьоса Османи.
Като председател на Скупщината на Косово, Глаук Конюфца е отявлен защитник на суверенитета на Косово и заема критична позиция по отношение на диалога, воден от ЕС, със Сърбия. Той публично подкрепи твърденията на премиера Албин Курти за пристрастност и партийна принадлежност от страна на специалния представител на Европейския съюз за диалога между Сърбия и Косово, Мирослав Лайчак, като твърди че позициите на Лайчак са били непрекъснато тясно свързани с интересите на Сърбия, като същевременно са били очевидно неблагоприятни за националните интереси или държавността на Косово.
След парламентарните избори в Косово през февруари 2025 г. Глаук Конюфца не се кандидатира за преизбиране за председател на Скупщината на Косово. Неговата партия, „Самоопределение“, номинира тогавашния министър на правосъдието Албулена Хаджиу за поста; Скупщината обаче не успя да избере нов председател след многократни опити, което доведе до застой в Народното събрание и политическа патова ситуация, която в крайна сметка забави формирането на ново правителство. Впоследствие Конюфца беше обявен за номиниран за министър-председател като част от компромисно споразумение, но не успя да спечели мнозинство в Скупщината на 19 ноември.