Глациология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Странична морена върху ледник в Швейцарските Алпи. Морената е високият насип от отломки горе вляво.
Ледниково издълбаните Йосемити.

Глациологията е наука (от лат. glacies – лед; гр. λόγος – слово, учение), която се занимава с изучаването на процесите и съпътстващите ги явления при формирането и разпространението на ледниците по Земята. По-общо се занимава с всички природни ледове и разновидностите им на земната повърхност, литосферата, хидросферата и атмосферата.

Глациологията е интердисциплинарна наука за Земята, включваща геофизика, геология, физическа география, геоморфология, климатология, метеорология, хидрология, биология и екология. Откриването на воден лед на Луната, Марс, Европа и Плутон добавя и извънземен компонент към областта, наречен астроглациология.[1]

Общ преглед[редактиране | редактиране на кода]

Сферите на изучаване в глациологията включват история на ледниците и реконструкция на ледниците в миналото. Човек, който се занимава с глациология се нарича глациолог. Глациалните геолози изучават ледниковите образувания и ерозионните форми на релефа с ледников произход. Глациологията и глациалната геология са ключови области от изследването на полярните райони.

Най-ранните изследвания на ледниците датират от 1546 г., когато Себастиан Мюнстер описва за пръв път ледник в Алпите.[2] Като самостоятелна научна област глациологията започва да се сформира към края на XVIII и началото на XIX век[3] на базата на геологията и хидрологията.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват две основни категории заледяване, които глациолозите различават: алпийско заледяване (натрупване на „реки от лед“ в долините) и континентално заледяване (неограничено натрупване, което някога е покривало голяма част от северните райони).

  • Алпийски – ледът се стича надолу по долините на планински райони и образува език от лед, движещ се към равнините. Алпийските ледници обикновено правят релефа по-неравен, добавяйки и променяйки съществуващи образувания, като например циркуси и хребети.
  • Континентални – леден пласт, който днес се среща само на големи географски ширини (Гренландия, Антарктида), с площ от хиляди km² и хиляди метри дебел. Те заглаждат релефа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Richard S. Williams, Jr.. Annals of Glaciology, v.9. // International Glaciological Society, 1987. с. 255. Посетен на 7 април 2017.
  2. Л. А. Канаев. Белые молнии гор. Ленинград, Гидрометеоиздат, 1987.
  3. Гляциология. // Большой Энциклопедический словарь. 2000.