Глишик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Глишик
Глишиќ
— село —
Глишик и Кавадарци зад него.
Глишик и Кавадарци зад него.
Reliefkarte Mazedonien.png
41.4497° с. ш. 22.0236° и. д.
Глишик
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Тиквеш
Надм. височина 274 m
Население 1562 души (2002)
Пощенски код 1430
МПС код VE
Глишик в Общомедия

Глишик (на македонска литературна норма: Глишиќ) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Тиквеш на десния бряг на река Луда Мара в падина под рида Градище, на около 3 киломера северно от общинския център Кавадарци и на практика е негов квартал.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Глишик е българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Глишикъ има 284 жители всички българи, от които 200 християни и 84 мохамедани.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Галишик има 224 българи екзархисти и работи българско училище.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Глишик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Глишич (Glišić) като смесено българско християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.[4]

Глишик днес[редактиране | редактиране на кода]

Глишик е добре уредено и голямо село с добра инфраструктура, за това спомагат благоприятното му разположение в плодородния Тиквеш, близостта до Кавадарци и факта, че селото лежи на пътя свързващ Кавадараци и Неготино. Селото е купно и се разделя на Горна и Долна махала от пътя. В Глишик работи основно осемгодишно училище, има електрификация, водовод, канализация и две бензиностанции.[5]

Демография[редактиране | редактиране на кода]

Селото е смесено християнско-мюсюлманско, като мюсюлманите живеят заедно с християни предимно в Горната махала.[5] Според преброяването от 2002 година селото има 1562 жители, самоопределили се както следва:[6]

Националност Всичко
македонци 1547
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 4
сърби 5
бошняци 0
други 6

„Свети Димитър“[редактиране | редактиране на кода]

Основна забележителност на селото е старата църква „Свети Димитър“, разположена в непосредствена близост до Глишик. Изградена и изписана в XIX век, църквата е еднокорабна базилика с отворен трем от западната страна. В края на XX век църквата е пред разпад и със средства на местното население започва нейното обновяване, при което обаче са унищожени старите стенописи. Преди реконструкцията на северната стена в наоса на църквата е изписано Второто пришествие Христово (Страшният съд). На южната стена преди обнояването са запазени образите на Свети Зосим, Мария Египтянка и Свети Игнатий. На иконостаса в църквата има резбовани царски двери с иконопис със следното съдържание: „Сия двери я приложил Стоян Николов и син му Ило и внук му Лазо зограф Йоана Джиков от Осой и Спасе Ангелков от Гари 1869“.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Глишик

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. а б Глишик на сайта на Община Кавадарци.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. Сайт на Община Кавадарци
     Портал „Македония“         Портал „Македония