Глобица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Глобица
Глобица
— село —
Reliefkarte Mazedonien.png
41.9511° с. ш. 22.2114° и. д.
Глобица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Пробищип
Надм. височина 400 m
Население изселено души (?)
Пощенски код -
Телефонен код -
МПС код -

Гло̀бица (на македонска литературна норма: Глобица) е бивше село в североизточната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено на територията на днешната община Пробищип на десния бряг на Злетовската река между селата Ратавица от север и Трипатанци от юг. Днес местността е популярно място за отдих.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато сред владенията на близкия манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в грамота на цар Стефан Душан от ок. 1350 г., но отсъства в грамотата на деспот Константин Драгаш от 1381 г.[2]

В XIX век Глобица е малко българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Глобица има 65 жители, всички българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Глобица (Globitza) има 40 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война един човек от Глобица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Глобица
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Лазаров (Коцо, 1877/1880), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Абазов[6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Агенција за иселеништво на Република Македонија[неработеща препратка]
  2. Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 220
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 403.
  7. Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни (Карнегиева анкета), в: Другите Балкански войни, Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, стр. 351
     Портал „Македония“         Портал „Македония