Глобула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Barnard 68, на разстояние от едва 410 светлинни години, е една от най-близките глобули. Размерът ѝ е около 12 500 au.

Глобула е изолирана и относително малка тъмна мъглявина, съдържаща плътен космически прах и газ, от които е възможно да настъпи звездообразуване. Глобулите обикновено имат маса от около 2 до 50 слъчнчеви маси[1] и обхващат области с диаметър около една светлинна година.[2] Те съдържат молекулярен водород (H2), въглеродни оксиди, хелий и около 1% силикатен прах. Глобулите най-често се появяват в резултат от образуването на системи от две или повече звезди.[3]

Глобулите са наблюдавани за пръв път от Барт Бок през 1940-те години. В статия от 1947 г., той и Едит Райли изказват хипотезата, че тези облаци са „подобни на какавиди“, които претърпяват гравитационен колапс, образувайки нови звезди и звездни купове.[4] Тази хипотеза се оказва трудна за доказване, поради затрудненията на наблюденията върху това какво се случва в плътен и тъмен облак, който поглъща всичката видима светлина, излъчвана във вътрешността му. Анализ на наблюдения в инфрачервения диапазон от 1990 г. потвърждава, че наистина в глобулите тече процес на звездообразуване.[5] По-нататъшните наблюдения разкриват, че някои глобули съдържат топлинни източници, някои съдържат обекти на Хербиг-Аро,[6] а някои имат изтичане на молекулярен газ.[7]

Глобулите все още са обект на интензивни проучвания. Бидейки едни от най-хладните обекти във Вселената, тяхната структура и плътност остават в известна степен мистерия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Michael Szpir. Bart Bok's Black Blobs. // American Scientist, 2001. Посетен на 19 ноември 2008.
  2. Clemens, Dan P. и др. BOK globules and small molecular clouds – Deep IRAS photometry and (C-12)O spectroscopy. // Astrophysical Journal Supplement 75. март 1991. DOI:10.1086/191552. с. 877.
  3. Launhardt, R., Sargent, A. I., Henning, T.. Birth and Evolution of Binary Stars, Poster Proceedings of IAU Symposium No. 200 on The Formation of Binary Stars. Potsdam, Germany, Bo Reipurth and Hans Zinnecker, 2000. с. 103.
  4. Bok, Bart J. и др. Small Dark Nebulae. // Astrophysical Journal 105. март 1947. DOI:10.1086/144901. с. 255.
  5. Yun, João Lin и др. Star formation in small globules – Bart Bok was correct. // Astrophysical Journal Letters 365. 20 декември 1990. DOI:10.1086/185891. с. L73.
  6. Reipurth, Bo и др. Star formation in Bok globules and low-mass clouds. IV – Herbig–Haro objects in B335. // Astronomy & Astrophysics 256 (1). март 1992. с. 225.
  7. Yun, João Lin и др. Discovery of outflows from young stellar objects in BOK globules. // Astrophysical Journal Letters 385. януари 1992. DOI:10.1086/186268. с. L21.