Глогово
 |
| Глогово | |
  Глогово  Глогово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1483 души[1] (31 декември 2024 г.) 80,5 души/km² |
| Землище | 18,428 km² |
| Надм. височина | 494 m |
| Пощ. код | 5724 |
| Тел. код | 06908 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 15148 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Тетевен Мадлена Бояджиева-Ничева (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Глогово Иво Милчев (ГЕРБ) |
Глòгово е село в Северна България, община Тетевен, област Ловеч. Глогово е признато за село през 1963 г.; до тогава е населена местност „Глогова махала“ от село Градежница[2].
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Глогово се намира на около 40 km запад-югозападно от областния център град Ловеч, 7 km северно от общинския център град Тетевен и 55 km юг-югозападно от град Плевен. Разположено е в северните склонове на Васильовска планина[3], изтеглено по протежение на около 2,5 – 3 km и приблизително направление запад – изток в долината на река Градежница, десен приток на река Вит. В околностите му има находище от черен мрамор[3].
Надморската височина в центъра на селото е около 494 m. Климатът е умерено-континентален, почвите в землището са преобладаващо лесивирани.[3][4]
Основното препитание за населението е от отглеждане на фуражни култури, овощарство (сливи), малини, картофопроизводство, овцевъдство, говедовъдство, козевъдство[3], дърводобив.
Общински път от Глогово на северозапад през село Градежница води до кръстовище с третокласния републикански път III-305, който на североизток има връзка с първокласния републикански път I-4, водещ на запад към връзка с автомагистрала Хемус.
Землището на село Глогово граничи със землищата на: село Галата на север; село Малка Желязна на север и североизток; село Кирчево на югоизток; град Тетевен на юг; село Бабинци на юг и югозапад; село Градежница на запад.[5]
Етническият състав на населението на село Глогово по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[6]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 1647 | 100 |
| Българи | 1110 | 67,39 |
| Турци | 3 | 0,18 |
| Цигани | 3 | 0,18 |
| Други | 331 | 20,10 |
| Не се самоопределят | 23 | 1,40 |
| Не отговорили | 177 | 10.75 |
Към 15 юни 2025 г. в село Глогово има регистрирани: 1609 души по постоянен адрес; 1549 души по настоящ адрес; 1492 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.[7]
Числеността на населението на село Глогово по данните от преброяванията от 1965 г. насам се променя както следва:[8]
|  |
История
[редактиране | редактиране на кода]Глогово е махала към село Градешница (Градежница) до 1959 г., след което се обособява като отделно селище и е пълномощничество на град Тетевен.[9] В справки в държавните архиви Глогово се споменава и като село от 1959 г. Официално, село Глогово е създадено при отделяне (от село Градежница) от 12.01.1963 г. с Указ 5 на Президиума на Народното събрание от 05.01.1963 г.[10]
Училище в махала Глогово (село Глогово) – според най-ранните документи, отразяващи дейността му, има от 1924 г. Според спомени на местни жители, първите учебни занятия се провеждат в къщата на Сюлейман Асов Главинов, в две стаи. Първият учител е Станьо Динов от село Брестница. Родителите, чийто деца не посещават училище, са глобявани. През учебната 1937 – 1938 г. учителите са вече четирима. Строежът на двуетажна училищна сграда с общински средства и с активно съдействие на населението започва през 1939 г. и приключва през 1941 г.[11] Прогимназия се открива през учебната 1951 – 1952 г. През 1990 г. училището се преобразува в Основно училище „Христо Ботев“ – село Глогово. В началото на 1990-те години в училището има тринадесет паралелки от I до VIII клас с 259 ученика. Функционират единадесет полуинтернатни групи – шест в начален курс и пет в среден. В училището работят 39 учители и непедагогически персонал. Във връзка с прилагане на 124 ПМС от 27 март 1997 г.[12] са съкратени част от учителите и целият персонал, отговарящ за ученическия стол. Премахнати са полуинтернатните групи. За десет години се забелязва тенденця към намаляване на паралелките, броя на учениците и учителите. В началото на XXI век учениците са 185 в 10 паралелки, а броят на служителите в училището е двадесет и двама.[13]
Читалище „Ариф Дженин“ в Глогово е основано през 1961 г. То приема името на Ариф Дженин, единственият партизанин от селото, загинал през 1944 г. край село Батулия, Софийско.[14]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Глогово към 2025 г. е център на кметство Глогово.[15][16]
В село Глогово към 2025 г. има:
- читалище „Ариф Дженин-1961“;[17][18]
- действащо общинско основно училище „Христо Ботев“;[19]
- Целодневна детска градина Изгрев;[20]
- пощенска станция.[21]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- В околностите на село Глогово се намира Градешнишката пещера (Рушова пещера).[3][22]
- Панорамната площадка „Куката“ е разположена на скалите на около километър северно от село Глогово. Изградена е със средства на местни жители.[23]
- Село Глогово попада в защитените зони: Васильовска планина[24] и Централен Балкан - буфер[25].
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]На 26 и 27 юни е съборът на селото.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Средна Стара планина. Географска карта.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-037-2.jpg. Актуалност 1983 г. Издание 1989 г.
- Lovech.info. „Детска градина „Изгрев“ в село Глогово блести с модерни удобства след обновление за 914 хиляди лева по програма за развитие на селските райони“, юни 26, 2025 by Павлин Венциславов.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ГЛОГОВО. (Справка към 13 август 2025.)
- ↑ а б в г д Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1559, Глогово. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
- ↑ Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. Лесивирани почви (Luvisols).
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 август 2025. (на английски)
- ↑ Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, област Ловеч, община Тетевен. Село Глогово. Справка към 13.08.2025.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч. Справка към 13.08.2025.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 130 „Градски общински народен съвет - Тетевен (1944- )“; История на фондообразувателя „Глогово е махала към с. Градешница до 1959 г., след което се обособява като отделно селище и е пълномощничество на гр. Тетевен.“
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Информация с. Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч - 12/01/1963. Събитие: създаване при отделяне.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 227К „Народно основно училище (НОУ) "Христо Ботев" - с. Глогово, Ловешко (1920-1944)“; История на фондообразувателя.
- ↑ Постановление № 124 на Министерския съвет от 27 март 1997 г. За изменение и допълнение на Постановление № 36 на Министерския съвет от 1997 г. За работната заплата в бюджетните организации и дейности през 1997 г.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 213 „Народно основно училище (НОУ) "Христо Ботев" - с. Глогово, Ловешко (1944- )“; История на фондообразувателя.
- ↑ Община Тетевен. История на НЧ “Ариф Дженин - 1961”.
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Глогово.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Ловеч, кметство Глогово.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Ариф Дженин-1961“, село Глогово, община Тетевен, област Ловеч.
- ↑ Информационна карта за 2021 г., читалище „Ариф Дженин-1961“, село Глогово, община Тетевен, област Ловеч.
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Действащи институции, Основно училище "Христо Ботев", село Глогово, община Тетевен, област Ловеч.
- ↑ Регистър на детските градини»Област Ловеч»Община Тетевен»Село Глогово»Целодневна детска градина Изгрев.
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 5724 Глогово // Посетен на 13 август 2025.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. РУШОВА ПЕЩЕРА (Код в регистъра: 32). Категория: Природна забележителност.
- ↑ Опознай.bg. Панорамна площадка Куката. 13.04.2022 г.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Васильовска планина (Код в регистъра: BG0002109). Категория: ЗЗ по директивата за птиците.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Централен Балкан - буфер (Код в регистъра: BG0001493). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията.
| ||||||||
