Направо към съдържанието

Глогово

Глогово
България
42.9771° с. ш. 24.2732° и. д.
Глогово
Област Ловеч
42.9771° с. ш. 24.2732° и. д.
Глогово
Общи данни
Население1483 души[1] (31 декември 2024 г.)
80,5 души/km²
Землище18,428 km²
Надм. височина494 m
Пощ. код5724
Тел. код06908
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ15148
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Тетевен
Мадлена Бояджиева-Ничева
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Глогово
Иво Милчев
(ГЕРБ)

Глòгово е село в Северна България, община Тетевен, област Ловеч. Глогово е признато за село през 1963 г.; до тогава е населена местност „Глогова махала“ от село Градежница[2].

Село Глогово се намира на около 40 km запад-югозападно от областния център град Ловеч, 7 km северно от общинския център град Тетевен и 55 km юг-югозападно от град Плевен. Разположено е в северните склонове на Васильовска планина[3], изтеглено по протежение на около 2,5 – 3 km и приблизително направление запад – изток в долината на река Градежница, десен приток на река Вит. В околностите му има находище от черен мрамор[3].

Надморската височина в центъра на селото е около 494 m. Климатът е умерено-континентален, почвите в землището са преобладаващо лесивирани.[3][4]

Основното препитание за населението е от отглеждане на фуражни култури, овощарство (сливи), малини, картофопроизводство, овцевъдство, говедовъдство, козевъдство[3], дърводобив.

Общински път от Глогово на северозапад през село Градежница води до кръстовище с третокласния републикански път III-305, който на североизток има връзка с първокласния републикански път I-4, водещ на запад към връзка с автомагистрала Хемус.

Землището на село Глогово граничи със землищата на: село Галата на север; село Малка Желязна на север и североизток; село Кирчево на югоизток; град Тетевен на юг; село Бабинци на юг и югозапад; село Градежница на запад.[5]

Етническият състав на населението на село Глогово по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[6]

Етнически групи Численост Дял (в %)
Общо 1647 100
Българи 1110 67,39
Турци 3 0,18
Цигани 3 0,18
Други 331 20,10
Не се самоопределят 23 1,40
Не отговорили 177 10.75

Към 15 юни 2025 г. в село Глогово има регистрирани: 1609 души по постоянен адрес; 1549 души по настоящ адрес; 1492 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.[7]

Числеността на населението на село Глогово по данните от преброяванията от 1965 г. насам се променя както следва:[8]

Година на
преброяване
Численост
19651226
19751380
19851615
19921616
20011532
20111647
20211491

Глогово е махала към село Градешница (Градежница) до 1959 г., след което се обособява като отделно селище и е пълномощничество на град Тетевен.[9] В справки в държавните архиви Глогово се споменава и като село от 1959 г. Официално, село Глогово е създадено при отделяне (от село Градежница) от 12.01.1963 г. с Указ 5 на Президиума на Народното събрание от 05.01.1963 г.[10]

Училище в махала Глогово (село Глогово) – според най-ранните документи, отразяващи дейността му, има от 1924 г. Според спомени на местни жители, първите учебни занятия се провеждат в къщата на Сюлейман Асов Главинов, в две стаи. Първият учител е Станьо Динов от село Брестница. Родителите, чийто деца не посещават училище, са глобявани. През учебната 1937 – 1938 г. учителите са вече четирима. Строежът на двуетажна училищна сграда с общински средства и с активно съдействие на населението започва през 1939 г. и приключва през 1941 г.[11] Прогимназия се открива през учебната 1951 – 1952 г. През 1990 г. училището се преобразува в Основно училище „Христо Ботев“ – село Глогово. В началото на 1990-те години в училището има тринадесет паралелки от I до VIII клас с 259 ученика. Функционират единадесет полуинтернатни групи – шест в начален курс и пет в среден. В училището работят 39 учители и непедагогически персонал. Във връзка с прилагане на 124 ПМС от 27 март 1997 г.[12] са съкратени част от учителите и целият персонал, отговарящ за ученическия стол. Премахнати са полуинтернатните групи. За десет години се забелязва тенденця към намаляване на паралелките, броя на учениците и учителите. В началото на XXI век учениците са 185 в 10 паралелки, а броят на служителите в училището е двадесет и двама.[13]

Читалище „Ариф Дженин“ в Глогово е основано през 1961 г. То приема името на Ариф Дженин, единственият партизанин от селото, загинал през 1944 г. край село Батулия, Софийско.[14]

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Глогово към 2025 г. е център на кметство Глогово.[15][16]

В село Глогово към 2025 г. има:

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • В околностите на село Глогово се намира Градешнишката пещера (Рушова пещера).[3][22]
  • Панорамната площадка „Куката“ е разположена на скалите на около километър северно от село Глогово. Изградена е със средства на местни жители.[23]

На 26 и 27 юни е съборът на селото.

  1. www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ГЛОГОВО. (Справка към 13 август 2025.)
  3. а б в г д Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1559, Глогово. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
  4. Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. Лесивирани почви (Luvisols).
  5. Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
  6. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 август 2025. (на английски)
  7. Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, област Ловеч, община Тетевен. Село Глогово. Справка към 13.08.2025.
  8. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч. Справка към 13.08.2025.
  9. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 130 „Градски общински народен съвет - Тетевен (1944- )“; История на фондообразувателя „Глогово е махала към с. Градешница до 1959 г., след което се обособява като отделно селище и е пълномощничество на гр. Тетевен.“
  10. Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Информация с. Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч - 12/01/1963. Събитие: създаване при отделяне.
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 227К „Народно основно училище (НОУ) "Христо Ботев" - с. Глогово, Ловешко (1920-1944)“; История на фондообразувателя.
  12. Постановление № 124 на Министерския съвет от 27 март 1997 г. За изменение и допълнение на Постановление № 36 на Министерския съвет от 1997 г. За работната заплата в бюджетните организации и дейности през 1997 г.
  13. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 213 „Народно основно училище (НОУ) "Христо Ботев" - с. Глогово, Ловешко (1944- )“; История на фондообразувателя.
  14. Община Тетевен. История на НЧ “Ариф Дженин - 1961”.
  15. Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Глогово.
  16. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Ловеч, кметство Глогово.
  17. Детайлна информация за читалище „Ариф Дженин-1961“, село Глогово, община Тетевен, област Ловеч.
  18. Информационна карта за 2021 г., читалище „Ариф Дженин-1961“, село Глогово, община Тетевен, област Ловеч.
  19. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Действащи институции, Основно училище "Христо Ботев", село Глогово, община Тетевен, област Ловеч.
  20. Регистър на детските градини»Област Ловеч»Община Тетевен»Село Глогово»Целодневна детска градина Изгрев.
  21. Български пощи, пощенски станции, 5724 Глогово // Посетен на 13 август 2025.
  22. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. РУШОВА ПЕЩЕРА (Код в регистъра: 32). Категория: Природна забележителност.
  23. Опознай.bg. Панорамна площадка Куката. 13.04.2022 г.
  24. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Васильовска планина (Код в регистъра: BG0002109). Категория: ЗЗ по директивата за птиците.
  25. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Централен Балкан - буфер (Код в регистъра: BG0001493). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията.