Гложенски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гложенски манастир
Glozhene-monastery-Grojen-2007-04-12.jpg
Общ изглед
България
42.9833° с. ш. 24.1833° и. д.
Гложенски манастир
Област Ловеч
42.9833° с. ш. 24.1833° и. д.
Гложенски манастир
Вид на храма православен манастир
Страна България България
Населено място Гложене
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Ловчанска епархия
Архитектурен стил възрожденски
Време на изграждане XVI век
Съвременен статут паметник на културата
Гложенски манастир в Общомедия

Гложенският манастир „Свети Георги Победоносец“ е български манастир, паметник на културата, част от Ловчанската епархия на Българската православна църква.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, област Ловеч, на 12 km от град Тетевен. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец (1073 m).

История[редактиране | редактиране на кода]

Според недоказани данни той е основан в началото на XIII век, през 1224 г., и е реконструиран през XV—XVI век. Легендата разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал името и на село Гложене. Всъщност легендата се позовава на съвпадение на имена между селището Кийово, което е съществувало в района през XV-XVI век, но е изчезнало, и град Киев в Украйна, където монасите са ходели да събират помощи.

Гложенският манастир е основан през XVI век. Неговият архитектурен план копира този на манастирите в Атон. В края на XVI и началото на XVII век в манастира се преписват ръкописи от миряни, подготвени в близкия Етрополски манастир. През XVIII-XIX век Гложенският манастир има метоси в съседното село Малък извор и в град Ловеч. Повечето старопечатни книги в манастира са украински и датират от XVIII век. Запазени са няколко поменика с имена на поклонници-дарители от XVIII-XIX век. В тях се срещат имена от села от Тетевенско и Луковитско, които днес са помашки.

Кръст-кукла с ковчег от гробищата на манастира, изработен през XIX век. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1916 г.
Общ изглед на Гложенския манастир
Дворът на Гложенския манастир
Църквата на Гложенския манастир

Монашеските килии са строени през 1858 г. Най-видната личност в Гложенския манастир през XIX век е игуменът Евтимий (Симеонов) от Сопот. Той е известен лечител. Манастирът е любимо място на Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. В близост се намира и село Голям извор, където е учреден и първият революционен комитет.

Тук се намира малък музей на Васил Друмев (с монашеско име Климент), който от 1875 г. до смъртта си е митрополит на Търновската епархия. Той произнася проповед против католицизма, при което защитава православието[1]. Това достига до римокатолика княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 г. митрополит Климент е осъден на „вечно“ заточение в Гложенския манастир. Заточението му завършва едва с падането на правителството на Стефан Стамболов.[2]

Старата църква на манастира вероятно е строена през XVI век. В нейните стенописи фигурират дарители от Тетевен, чиито имена се срещат в помениците на Зографския манастир от 30-те и 40-те години на XVII век. След силните повреди, нанесени на старата църква при Чирпанското земетресение от 1928 г., храмът е съборен през 1931 г. Изграден е нов в западен стил, в която е запазен старият иконостас.

В манастира е изложено копие на старинна малоруска икона на св. Георги от XVIII век. Обковът ѝ е създаден през 1828 г., когато зографът Иван Попрайков от Разград добавя към иконата житийни сцени и рисува иконите на иконостаса (запазени) и стенописи (незапазени). Оригиналът на иконата се съхранява в Ловчанската митрополия.

Пожар през 2008 г.[редактиране | редактиране на кода]

След 1989 г. манастирът води съдебни дела за връщане на обширните си имоти. На 3 август 2008 г. игуменът йеромонах Панкратий предизвиква пожар в манастира и е задържан от служители на РПУ-Тетевен.[3] Игумен Панкратий е низвергнат от църковен сан и подведен под съдебна отговорност.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Мутафчиев, П. Избрани произведения. Т. 2. С., 1973, 355 – 357.
  • Ганев, С., В. Найденов. Гложенският манастир „Св. Великомъченик Георги Победоносец“. Ловеч, 1937.
  • Данов, Г. Д. Гложене и Гложенският манастир. С., 1970 (Малка туристическа библиотека).
  • Стефанов, П., йеромонах. Гложенският манастир – стари и нови истини. – Духовна култура, 1977, № 8, 13 – 18 [датиране на старите стенописи от първата половина на XVII век].
  • Стефанов, П., йеромонах. Гложенският манастир – средоточие на българо-украинските културни връзки. – Исторически преглед, 1992, № 1 – 2, с. 85 – 98 [научно опровергаване на легендата за основаване от руски княз през XIII век и доказване, че тя е съчинена през XVIII век].
  • Стефанов, П., архимандрит. Неизвестни документи на Гложенския манастир от XVIII и XIX в. – Духовна култура, 1994, № 2, с. 23 – 28.
  • Стефанов, П., архимандрит. Разградският зограф Иван Попрайков – живот и дейност. – в: Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (XV-ХХ век). Съст. Л. Миков. С., 2006, 144 – 150 [отъждествяване на зографа на иконите в манастирската църква].
  • Стефанов, П., архимандрит. Гложенският манастир – между фолклора и туризма. – Свет, 2010, № 7.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]