Гложенски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гложенски манастир
Glozhene-monastery-Grojen-2007-04-12.jpg
Общ изглед
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Гложене
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Ловчанска
Архитектурен стил възрожденски
Време на изграждане XVI век
Съвременен статут паметник на културата
Гложенски манастир в Общомедия

Гложенският манастир „Свети Георги Победоносец“ е български манастир, паметник на културата, част от Ловчанската епархия на Българската православна църква.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, област Ловеч, на 12 km от град Тетевен. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец (1073 m).

История[редактиране | редактиране на кода]

Според недоказани данни той е основан в началото на XIII век, през 1224 г., и е реконструиран през XV—XVI век. Легендата разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал името и на село Гложене. Всъщност легендата се позовава на съвпадение на имена между селището Кийово, което е съществувало в района през XV-XVI век, но е изчезнало, и град Киев в Украйна, където монасите са ходели да събират помощи.

Гложенският манастир е основан през XVI век. Неговият архитектурен план копира този на манастирите в Атон. В края на XVI и началото на XVII век в манастира се преписват ръкописи от миряни, подготвени в близкия Етрополски манастир. През XVIII-XIX век Гложенският манастир има метоси в съседното село Малък извор и в град Ловеч. Повечето старопечатни книги в манастира са украински и датират от XVIII век. Запазени са няколко поменика с имена на поклонници-дарители от XVIII-XIX век. В тях се срещат имена от села от Тетевенско и Луковитско, които днес са помашки.

Кръст-кукла с ковчег от гробищата на манастира, изработен през XIX век. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1916 г.
Общ изглед на Гложенския манастир
Дворът на Гложенския манастир
Църквата на Гложенския манастир

Монашеските килии са строени през 1858 г. Най-видната личност в Гложенския манастир през XIX век е игуменът Евтимий (Симеонов) от Сопот. Той е известен лечител. Манастирът е любимо място на Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. В близост се намира и село Голям извор, където е учреден и първият революционен комитет.

Тук се намира малък музей на Васил Друмев (с монашеско име Климент), който от 1875 г. до смъртта си е митрополит на Търновската епархия. Той произнася проповед против католицизма, при което защитава православието[1]. Това достига до римокатолика княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 г. митрополит Климент е осъден на „вечно“ заточение в Гложенския манастир. Заточението му завършва едва с падането на правителството на Стефан Стамболов.

Старата църква на манастира вероятно е строена през XVI век. В нейните стенописи фигурират дарители от Тетевен, чиито имена се срещат в помениците на Зографския манастир от 30-те и 40-те години на XVII век. След силните повреди, нанесени на старата църква при Чирпанското земетресение от 1928 г., храмът е съборен през 1931 г. Изграден е нов в западен стил, в която е запазен старият иконостас.

В манастира е изложено копие на старинна малоруска икона на св. Георги от XVIII век. Обковът ѝ е създаден през 1828 г., когато зографът Иван Попрайков от Разград добавя към иконата житийни сцени и рисува иконите на иконостаса (запазени) и стенописи (незапазени). Оригиналът на иконата се съхранява в Ловчанската митрополия.

Пожар през 2008 г.[редактиране | редактиране на кода]

След 1989 г. манастирът води съдебни дела за връщане на обширните си имоти. На 3 август 2008 г. игуменът йеромонах Панкратий предизвиква пожар в манастира и е задържан от служители на РПУ-Тетевен.[2] Игумен Панкратий е низвергнат от църковен сан и подведен под съдебна отговорност.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Мутафчиев, П. Избрани произведения. Т. 2. С., 1973, 355 – 357.
  • Ганев, С., В. Найденов. Гложенският манастир „Св. Великомъченик Георги Победоносец“. Ловеч, 1937.
  • Данов, Г. Д. Гложене и Гложенският манастир. С., 1970 (Малка туристическа библиотека).
  • Стефанов, П., йеромонах. Гложенският манастир – стари и нови истини. – Духовна култура, 1977, № 8, 13 – 18 [датиране на старите стенописи от първата половина на XVII век].
  • Стефанов, П., йеромонах. Гложенският манастир – средоточие на българо-украинските културни връзки. – Исторически преглед, 1992, № 1 – 2, с. 85 – 98 [научно опровергаване на легендата за основаване от руски княз през XIII век и доказване, че тя е съчинена през XVIII век].
  • Стефанов, П., архимандрит. Неизвестни документи на Гложенския манастир от XVIII и XIX в. – Духовна култура, 1994, № 2, с. 23 – 28.
  • Стефанов, П., архимандрит. Разградският зограф Иван Попрайков – живот и дейност. – в: Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (XV-ХХ век). Съст. Л. Миков. С., 2006, 144 – 150 [отъждествяване на зографа на иконите в манастирската църква].
  • Стефанов, П., архимандрит. Гложенският манастир – между фолклора и туризма. – Свет, 2010, № 7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България