Глухар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тази статия е за птицата глухар. За селото вижте Глухар (село).
Глухар
Tetrao1.jpg
Токуващ глухар в Централен рилски резерват
Tetrao urogallus Richard Bartz.jpg
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Galliformes Кокошоподобни
семейство: Phasianidae Фазанови
род: Tetrao Тетреви
вид: urogallus Глухар
Научно наименование
Уикивидове Tetrao urogallus
Linnaeus, 1758[2][3][4]
Разпространение
Western Capercaillie Tetrao urogallus distribution map.png
глухар в Общомедия
Яйца на подвида Tetrao urogallus urogallus
Скелет на глухар

Глухарът (Tetrao urogallus) е птица от семейство Фазанови. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Едра птица, с размерите на пуйка. Мъжкият е почти изцяло черен, с бял клюн, червени кожни издатъци над очите и бяло в основата на крилете. Женската е пъстра, с маскировъчен цвят и по-дребна. Младите птици приличат по окраска на женската. Излита рязко и силно, но лети лошо, което става понякога причина да се удари в някое стъбло или клон на дърво и да пострада.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в планините на повечето страни в Азия и Европа, включително и България, на север е по-широко разпространен и се среща и в равнинни гори. Като цяло предпочита тихи и спокойни иглолистни гори, богати на тревисти полянки, плододаващи храсти, дървета със силни и хоризонтални клони, на които спи, изобилие от вода и не на последно място – мравуняци. В България обитава иглолистни и смесени иглолистни гори от 1000 m н.в. до горната граница на гората в Рила, Стара планина, Пирин и Родопите. В последните години числеността му намалява заради унищожаването на естествения му биотоп и лова.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

През лятото се храни с плодове, листа, насекоми и много рядко с гущерчета и дребни змии, които търси по земята, и единствено през нощта каца на някой здрав хоризонтален клон, за да спи. През зимата се държи предимно в клоните на дърветата и се храни с игличките на белия бор и смърча. Често гълта камъчета, които са много важни за храносмилането му. Активен е сутрин и привечер.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителния период започва през март и тогава мъжкият избира подходяща полянка, където токува. Пристига привечер в района и надава няколко крясъка от клона, на който ще спи, за да оповести присъствието си. Призори започва самото токуване, което прави или от клон на дърво, или кацнал върху някой пън. Отвреме навреме обикаля района на токуване, където се събират женските, и който е с диаметър между 50 и 100 метра. На моменти е толкова съсредоточен в ритуала, че престава да обръща внимание на звуците и движенията около него и става лесна жертва на хищници и ловци, заради това дълго се е мислело, че оглушава и това „оглушаване“ е дало името на вида. Когато периодът на токуване стигне върховия си момент, мъжкият може да токува почти до вечерта. Глухарят е полигамна птица и мъжкият не полага никакви грижи за малките, по време на токуване понякога покрива до 3 женски за една сутрин. След това женските се оттеглят и приготвят гнездото си. Снася до 10 яйца с белезникавожълт цвят, много подобни на кокошите. Гнездото се намира на земята и представлява плитка ямичка, покрита с клонки и пера. Женската мъти толкова упорито, че може да стане лесно жертва на паднало дърво или хищник, като ястреба кокошкар, вълк или дива свиня. В първите дни след измътването голяма част от малките загиват по ред причини. Както и при другите птици от семейството, малките се излюпват добре развити и много скоро започват да ходят и да се хранят сами.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

В много страни по света глухарят е ценен ловен обект. Може също така да се опитоми и да привикне с човешкото присъствие. Понякога ловци, намерили гнездо с яйца или пиленце, го отглеждат като дворна птица редом с кокошки и пуйки, които имат сходни навици при хранене и мътене.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Токуващи мъжки глухари в Национален парк и защитена зона „Рила“, България

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червена книга на Република България. Глухар. Посетен на 19 февруари 2012
  2. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  3. указано в: Clements Checklist of Birds of the World
  4. указано в: eBird Taxonomy v2018