Гнайзенау (линеен кораб, 1936)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гнайзенау.

„Гнайзенау“
Gneisenau
Bundesarchiv DVM 10 Bild-23-63-01, Schlachtschiff "Gneisenau".jpg
Линейният кораб „Гнейзенау“.
Флаг   Нацистка Германия
Клас и тип Линеен кораб от типа „Шарнхорст“
Производител Deutsche Werke във Кил, Германия.
Живот
Поръчан 25 януари 1934 г.
Заложен 6 май 1935 г.
Спуснат на вода 8 декември 1936 г.
Влиза в строй 21 май 1939 г.
Изведен от
експлоатация
Потопен като блокшив на 28 март 1945 г.
впоследствие изваден и утилизиран
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 229,8 m
Ширина 30,0 m
Газене 9,2 m
Задвижване 3 парни турбини Deschimag;
12 парни водотръбни котли Wagner;
3 гребни винта;
165 930 к.с.
Скорост 31 възела
(57,4 km/h)
Водоизместимост 33 632 t (стандартна)
37 902 t (пълна)
Броня главен пояс: 350 – 170 mm;
траверси: 150 mm;
палуба: 50 mm + (80 – 95 mm) 105 mm скосове;
барбети: 200 – 350 mm;
кули ГК: 360 – 180 mm;
кули СК: 140 – 50 mm;
щитове на оръдия СК: 25 mm;
бойна рубка: 200 – 350 mm
противоторпедна преграда: 45 mm
Екипаж 1669 души
Далечина на
плаване
6 200 морски мили при 19 възела ход
Радиолокационна
станция (РЛС)
FuMO-22 (носова);
FuMB Ant-6 Palau (кърмова)
Радиоелектронно
оборудване
FuMB-4
Въоръжение
Артилерия 3x3 283 mm;
4x2 и 4x1 150 mm;
Зенитна артилерия:
7x2 105 mm;
8x2 37 mm;
10x1 20 mm
Самолети 1 катапулт;3 хидросамолета „Арадо“ Ар196A-3
Торпеда 2x3 533 mm ТА
„Гнайзенау“ в Общомедия

„Гнайзенау“ (на немски: Gneisenau) е германски линеен кораб[Коментари 1] от времето на Втората световна война. Втори кораб от типа линейни кораби „Шарнхорст“.

Наречен е в чест на фелдмаршала и реформатор на пруската армия граф Август Вилхелм Гнайзенау и в памет на броненосния крайцер от Първата световна войнаГнайзенау“, потопен в битката при Фолклендските острови през декември 1914 г. „Гнайзенау“ обикновено е съпровождан от кораб-близнак – не по-малко известния „Шарнхорст“.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 18 октомври 1933 г. е издадена заповед за построяването на два 19 000-тонни броненосни кораба, официално обявени за клас „Дойчланд“ (около 10 000 тона). На 14 февруари 1934 г. двата нови кораба са заложени в корабостроителниците. Много въпроси относно тактико-техническите данни, в това число дори и какъв да е главния калибър, се решават в процеса на построяване. През 1934 г., наблюдавайки развитието на ВМС на Франция и Великобритания, командването на Кригсмарине стига до извода, че е необходимо да се пристъпи към увеличаване на въоръжението и бронята, а вследствие на това – и на водоизместимостта на строящите се кораби. На 5 юли същата година, работите по корабите са прекратени и в конструкторското бюро се пристъпва към преработка на проекта.

На 6 май 1935 г. в корабостроителницата Дойче Верке в Кил, „Гнайзенау“ отново е заложен за строеж, със строителен номер 235.

В хода на строителството, през 1936 г., контролът по тежестта показва, че корабът не се вписва в проектната водоизместимост и е решено тя да се увеличи по проект до 31 500 т (стандартна). Работата над проекта е завършена едва през май 1936 г.

На 8 декември същата година, по време на спускането на вода се скъсва веригата, удържаща кораба, който се врязва в срещуположния бряг, повреждайки кърмата си.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Надлъжна конструкция, изработена от стомана ST52. При строителството широко се използва дъгова заварка. Основният кил е пакетна конструкция. Двойното дъно е от шпангоути №21,5 до №229,5 (с височина от 1,7 м). Корпусът е разделен на 21 водонепроницаеми отсеци (6 прегради достигат до батарейната палуба, а 14 – до горната. Проектирани са така, че корабът да не потъне при запълване с вода на три съседни отсека). Носово разширение. Метацентрична височина при стандартно водоизместване – 1,6 м (ъгъл на борда 58°), при пълно – 2,5 м (62°). 2 симетрични руля, разположени към винтовете страна към страна – между осите на гребните валове, с отделни електрозадвижвания (резервно задвижване – ръчно). Котви – три на носа и една на кърмата.

Броня[редактиране | редактиране на кода]

Главният броневи пояс е с височина 4,5 м, маса 3 440 т, дебелина 350 мм (схемата на брониране е същата, както при „Бисмарк“) и осигурява защита от 406-милиметрови снаряди от един тон, изстреляни от дистанция над 11 000 м. Палубната броня е с маса 3 240 т, а горната тежи 2 109 т (с дебелина 50 мм), отстояща от главната (долната) на 5,1 м.

Бронята на барбетите на главния калибър е от 350 мм на борда до 200 мм на диаметралната плоскост. При челото и задната част на кулите бронята е 350 мм, страничната е около 200 мм, отгоре – 180 мм. Обща маса – 2 710 тона. Палубните установки имат бронева защита от 25 мм.

При бойната рубка бронята на стените е 350 мм, горната – 200 мм, на поста за управление на стрелбата на главния калибър има 60-милиметрова плоча нециментирана броня, на спомагателните устройства – 20-милиметрова плоча.

Противоторпедна защита[редактиране | редактиране на кода]

Външната обшивка на корпуса под главния броневи пояс е 12 – 16 мм, самата противоторпедна преграда с дебелина 45-мм (захваната към корпуса с помощта на нитове). В пространството между преградите са разположени нефтените цистерни. Средната част на кораба е разчетена да устои на контактен взрив на 250–килограмов торпеден заряд, при дълбочина половин газене.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главен калибър[редактиране | редактиране на кода]

Девет 283-милиметрови оръдия тип 28 cm SKC/28 с дължина на ствола 54,5 калибър (подобрена версия на SKC/28, намиращи се на въоръжение на „Дойчланд“), монтирани в 3 триоръдейни кули тип Drh LC/28 (отново същите като при „Дойчланд“, но заради по-широката броня понякога са обозначавани като LC/34). Хоризонталната скорост на движение на оръдията (задвижване чрез електроприводи) е 7,2°/сек, вертикалната (чрез хидравлично задвиждане) – 8°/сек.

Разстоянието между осите на оръдията е 2,75 м. Снарядите се зареждат с помощта на хидроприводи при фиксиран вертикален ъгъл на ствола +2°. Масата на снаряда е 330 кг. Начална скорост – 890 м/с. Максимален ъгъл на възвишение – 40°. Максимална далекобойност – 41 км. Издръжливост на ствола – 300 изстрела.

Спомагателен калибър[редактиране | редактиране на кода]

4 двуоръдейни (тип LC/34) и 4 еднооръдейни (тип MPL35) кули със 150-милиметрови оръдия (тип SKC/28) с дължина на ствола 55-ти калибър. Скорострелност – 6 – 8 изстрела в минута, далекобойност – 22 км, боекомплект – по 150 сняряда на всяко оръдие.

Торпедно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

В края на март 1941 г., по предложение на адмирал Гюнтер Лютиенс, в Брест на кораба са монтирани два 533-милиметрови торпедни апарата (всеки с по три тръби), снети от крайцера „Лайпциг“, въпреки че на „Гнайзенау“ няма никакво управление на стрелбата на торпедните апарати. Обслужването е възложено на зенитчиците. Общото количество на торпедата е 14 броя.

Задвижване[редактиране | редактиране на кода]

12 триколекторни котли тип Бауер-Вагнер (производство на бременската фирмата „Дешимаг“) с производителност 55 т/час. Налягане на парата 58 атм. при температура 450 °C.

3 турбоагрегата с номинална мощност 125 000 к.с. и форсирана – 160 000 к.с. Турбините са тип „Парсънс“ (на едноименната фирма). Всеки агрегат е с маса 970 тона и разположен в отделен отсек.

Запасът от горива е 5 360 тона нефт, 146 тона дизелово гориво и около 26 тона авиобензин).

Автономност при 15 възела – около 9 000 мили, на пълен ход – 2 900 мили.

Електроинсталация – 6 турбогенератора с мощност 460 кВт всеки, и два по 230 кВт; резервни – 2 дизелови генератора по 300 кВт и 2 по 150 кВт., разположени в пет отделения.

Боен път[редактиране | редактиране на кода]

Първи командир на кораба е капитан I ранг Ерих Фьорсте. Още след първите походи в щормове става ясно, че за намаляване на заливането на крайцера с вода (пръски долитат до бойния мостик) е необходимо да се преработи бака на кораба и през зимата на 1938/39 г. на „Гнайзенау“ е увеличен наклона на носовите шпангоути, наклона на форщевена и височината на борда при носа, за сметка на извивката на палубата нагоре.

През юни 1939 г. крайцерът предприема плаване в Атлантическия океан. На 8 октомври е осъществено излизане в Северно море, като корабът е съпроводен отескадрени миноносци с цел отвличане на вниманието на британските ВМС от действията на „Дойчланд“ и „Адмирал граф Шпее“.

На 21 ноември под флага на главнокомандващия на флота, вицеадмирал Вилхелм Маршал, влиза в състава на ескадра, заедно със „Шарнхрост“, леките крайцери „Лайпциг“ и „Кьолн“ и 3 ескадрени миноносци, и излиза от Вилхелмсхафен за нанасяне на удари по британските патрулни кораби между Исландия и Фарьорските острови. След преминаване на минните полета, в открито море продължават само „Шарнхрост“ и „Гнайзенау“. На 23 ноември крайцерите срещат британско съединение, състоящо се от крайцерите „Нюкасъл“, „Делхи“, „Калипсо“, „Сириз“, спомагателния крайцер „Равалпинди“ (въоръжен със 152-милиметрови оръдия пасажерски лайнер). Последният е потопен в скоротечен бой, със съвместните усилия на двата немски кораба. На 27 ноември „Гнайзенау“ се завръща във Вилхелмсхафен и е пребазиран в Кил, където остава на док за поредното преправяне на носа (през декември 1940 г., след повреда, получена от щорм в Северно море, на кораба е сложен вълнорез и е усилена носовата палуба).

На 18 февруари 1940 г. „Шарнхрост“ и „Гнайзенау“, съпроводени от „Адмирал Хипер“ и два ескадрени миноносеца излизат от устието на река Яде за атака на британски конвой, пътуващ към Норвегия (операция „Нордмарк“).

На 6 април участва в операция „Везерюбунг“, където три дни по-късно, в бой с британския линеен крайцер „Ринаун“ получава попадения от два 381-милиметрови и два по-малки снаряда (убити са 6 души, ранени са 9) – напълно излиза от строя кърмовата кула на главния калибър, след което „Гнайзенау“ напуска полесражението. На 29 април е изпратен за ремонт на получените повреди в сухия док в Бремерхафен.

На 5 май при преход от Северно в Балтийско море, крайцерът се натъква на магнитна мина в устието на река Елба.

На 4 юни участва в операция „Джуно“ (първия и единствен случай на сблъсък на линейни кораби със самолетоносачи, при който първите удържат победа).

На 21 юни, на 40 мили северозападно от Халтан, получава торпедо в левия борд, изстреляно от британската подводница „Клайд“.

На 28 декември участва в операция „Берлин“.

Част от 1941 г. „Гнайзенау“ прекарва в рейдове из Атлантическия океан.

На 11 февруари 1942 г. участва в операция „Цербер“.

На 1 юли част от екипажа е преразпределена по други кораби.

На 2 февруари 1943 г., съгласно директива на новия командващ на Кригсмарине, адмирал Карл Дьониц, корабът напускат и последните членове на екипажа. Крайцерът е разоръжен и оставен в Готенхафен.

На 28 март 1945 г. е потопен, с цел да се блокира фарватера на пристанището.

На 12 септември 1951 г. работите по изваждането на кораба и изпращане на скрап на останките на „Гнайзенау“ са завършени.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Понякога се обозначава като линеен крайцер, във връзка с калибъра на оръдията.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейный крейсер „Гнейзенау““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.