Гниляне (Косово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гниляне.

Гниляне
Gjilani/Gjilan
Централната част на града през 2008 година
Централната част на града през 2008 година
Kosovo relief location map.svg
42.4667° с. ш. 21.4667° и. д.
Гниляне
Страна Косово Косово
Окръг Гнилянски
Община Гниляне
Площ 515 km²
Надм. височина 483 m
Население (2010) 73 125 души
Пощенски код 38250
Телефонен код (+381) 0280
Гниляне в Общомедия
Гниляне, 1925 г.

Гниляне или Гиляни (срещат се и формите повлияни от албански Гиляне и Геляни, на албански: Gjilani или Gjilan, на сръбски: Гњилане или Gnjilane) е град в източната част на Косово. Градът е център на едноименната община, както и на Гнилянски окръг.

Географско положение, граници и размер – Релефът[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Гниляне се намира в югоизточната част на Република Косово. Площта ѝ е 515 km2, с 4,73% на национално ниво и с броя на хората (при преброяването през 1991 г. според оценката – 110,464 жители) той има дял от 5,5% генерал на Косово. Според прогнозите, Gjilan / Gnjilane има 135 000 жители и участва с 6,42% от общия брой на населението. сброят на 57 населени места, в които има само едно градско селище (само Гниляне с гъстота на населението от 54 095 жители – един от седемте най-големи градски центъра на Република Косово и едноименното седалище на общината), участва с 63 селища или с 4,36% от общия брой населени места в Република Косово (1445 г.)[1].

Подходящото географско положение направи тази територия комуникационна с по-широкия регион от древността, средновековието и по-късно до разширяването, модернизирането и асфалтирането на много съществуващи пътища, но и тези, построени и построени по-късно.

Територията на община Гилан / Гниляне като географско пространство и като пространствомного важна е долината и потокът на река Морава и Бинса, която улесни връзките с космоса на запад, долината Прешево на изток и най-широката област с балканския интериор.

Релефът от юг граничи с естествената, но не и етническата граница на Канадските планини и долината Прешева; от север и североизток има естествената граница на планините Галапи и планините на Жегок; от раждането и на запад с равнините и долината на река Морава.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на името на косовския град е спорно. Според албански източници то произлиза от името на албанско семейство Гинай (Gjinaj), което се заселило по тези места през 1772 година, след като се преместило от Ново бърдо. Най-вероятен остава славянският произход на името, което подсказва, че то произлиза от гнило място. В 19 век в паланката има българско училище, в което преподава Йосиф Ковачев.[2]

В края на 1915 година в района се провежда Косовската операция през Първата световна война. В резултат от нея сръбската армия понася окончателно поражение, нейните части се изтеглят в Албания, а Косово е заето от българската войска. По време на Втората световна война районът на Гниляне е под българска администрация.

По времето на обединена Югославия там има завод за радиатори и тютюнева фабрика.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година Население
1948 8613
1953 9250
1961 12 681
1971 21 258
1981 35 229
1991 51 912
2010 73 125

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Prof.dr.Tefik Basha. Pozita gjeografike, kufijtë dhe madhësia-Релефът. n-10.
  2. Иширков, Анастас. Пътуване из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 116.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • 1. Баша, Тефик, Община Гилан, Албански Енциклопедичен речник, Тирана, 2009 г.
  • 2. Чаволи, Риза, Регионална география на Косово, Прищина, 1997 г.
  • 3. статистическа служба на Косово; Прищина, 2009 г.
  • 4. Халими-Статовчи, Дрита, Гилан, структура и функции като регионален център, Косово ", космическа служба по история, Прищина, 1974 г.
  • 5. Косово веднъж и днес, Белград, 1973 г., стр. 673.
  • 6. Рушити, Лимон, Териториален отдел и Административно регулиране на Косово, 1878 – 1941 г., Прищина, 2004 г.
  • 7. Selmani, Aliriza, Gjilan с околностите 1908 – 1912, Prishtina, 1998.
  • 8. Станкович, Богомир, Комора на Косово в революцията 1941 – 1945 г., Ниш, 1975 г.
  • 9. Urosevic, Atanasije, Gornja Morava и Izmornik (Naselje i poreklo stanovnishtva), Белград, 1935 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Косово“         Портал „Косово