Годиве
Тази статия е за охридското село. За прилепското вижте Годивле.
|
Годиве Годивје |
|
|---|---|
  Годиве |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 892 m |
| Население | 92 души (2002) |
| Пощенски код | 6346 |
Годиве или Годивие (среща се и днес неправилното изписване Годивье, на македонска литературна норма: Годивје), е село в община Дебърца на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основна забележителност на Годиве е църквата „Свети Георги“ от XV век.[1][2] В местността Турмени Гуменя, при изграждането на основното училище са открити останки от църква и стари гробове.[2]
На 1,5 km километра източно от селото, на заравнено плато до пътя Охрид – Кичево са останките от манастира „Свети Вартоломей“.[2]
В XIX век Годиве е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Годивие (Godivié) е посочено като село с 80 домакинства с 225 жители българи.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Гадиве има 60 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Годиве е населявано от 550 жители, всички българи християни.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Годиве са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Годивле има 576 българи екзархисти.[7]
В XX век от западната страна на средновековната църква „Свети Георги“ е построен нов храм, в който има стари икони. В 1997 година започва строежа на нов храм „Свети Никола“ в центъра на селото на старо култово място. Изписан е в 2000 година от Круме Петрески от село Козица, Кичевско.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 92 жители македонци.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 92 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Манастирът „Свети Спас“ е изграден на около 500 m северно от селото на мястото на по-стар култов обект.[2]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Годиве
Ангеле Попов, български революционер от ВМОРО[9]- Бимбил Йонов Ангелев, български революционер от ВМОРО[10]
- Бимбил Змейков, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[11]
- Бимбил Проданов, български революционер от ВМОРО[9]
- Георги Мойсов Котев, български революционер от ВМОРО[12]
- Деян Йованов Станков, български революционер от ВМОРО[13]
- Илия Попагьов, български революционер от ВМОРО[9]
- Йонче Филипов, български революционер от ВМОРО[14]
- Йордан Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев[15]
- Йордан Йовчев, български военен и революционер, охридски войвода на ВМОРО
- Коста Христов (? – 1903), български революционер от ВМОРО
- Милка Деспотова, българска революционерка от ВМОРО[16]
- Менка Настова, българска революционерка от ВМОРО[17]
- Наста Лазарова Петрева, българска революционерка от ВМОРО[9]
- Серавил Мойсов Гундалев, български революционер от ВМОРО[16]
- Силян Аврамов, български революционер от ВМОРО[10]
Смиле Наумовски (р. 1951), северномакедонски писател- Смиле Наумов Николов, български революционер от ВМОРО[17]
- Спасе Новев Ангелев, български революционер от ВМОРО[10]
- Христо Христов Гурчинов, български революционер от ВМОРО[16]
- Христо Якимов Попагьов, български революционер от ВМОРО[9]
- Яким Димов, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[18]
- Свързани с Годиве
- Георги Николов, историк, председател на Македонския научен институт
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Црквата Свети Ѓорѓи, с. Годивје - охридско. // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.
- ↑ а б в г д Цркви и манастири во Охридско. // МИА, 25 октомври 2015. Посетен на 28 юли 2017. Архив на оригинала от 2017-07-29 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-16
- ↑ а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ {Cite book|title=Илинденски сведоштва. том IV, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски |year=2017|isbn=|location= Скопје|pages=}}
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
| |||||||||||
Портал „