Годиве
Тази статия е за охридското село. За прилепското вижте Годивле.
| Годиве Годивје | |
|---|---|
  Годиве | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 892 m |
| Население | 92 души (2002) |
| Пощенски код | 6346 |
| Годиве в Общомедия | |
Годиве или Годивие (среща се и днес неправилното изписване Годивье, на македонска литературна норма: Годивје), е село в община Дебърца на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
История[редактиране | редактиране на кода]
На половин километър западно от Годиве, в Славей планина, са руините от античната и средновековна крепост Кула.[1]
Основна забележителност на Годиве е църквата „Свети Георги“ от XV век.[2][3] В местността Турмени Гуменя, при изграждането на основното училище са открити останки от църква и стари гробове.[3]
На 1,5 km километра източно от селото, на заравнено плато до пътя Охрид – Кичево са останките от манастира „Свети Вартоломей“.[3]
В XIX век Годиве е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Годивие (Godivié) е посочено като село с 80 домакинства с 225 жители българи.[4] Според Васил Кънчов в 90-те години Гадиве има 60 къщи.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Годиве е населявано от 550 жители, всички българи християни.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Годиве са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Годивле има 576 българи екзархисти.[8]
В XX век от западната страна на средновековната църква „Свети Георги“ е построен нов храм, в който има стари икони. В 1997 година започва строежа на нов храм „Свети Никола“ в центъра на селото на старо култово място. Изписан е в 2000 година от Круме Петрески от село Козица, Кичевско.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 92 жители македонци.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 92 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Манастирът „Свети Спас“ е изграден на около 500 m северно от селото на мястото на по-стар култов обект.[3]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Годиве
Ангеле Попов, български революционер от ВМОРО[10]- Бимбил Йонов Ангелев, български революционер от ВМОРО[11]
- Бимбил Змейков, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[12]
- Бимбил Проданов, български революционер от ВМОРО[10]
- Георги Мойсов Котев, български революционер от ВМОРО[13]
- Деян Йованов Станков, български революционер от ВМОРО[14]
- Илия Попагьов, български революционер от ВМОРО[10]
- Йонче Филипов, български революционер от ВМОРО[15]
- Йордан Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев[16]
- Йордан Йовчев, български военен и революционер, охридски войвода на ВМОРО
- Коста Христов (? – 1903), български революционер от ВМОРО
- Милка Деспотова, българска революционерка от ВМОРО[17]
- Менка Настова, българска революционерка от ВМОРО[18]
- Наста Лазарова Петрева, българска революционерка от ВМОРО[10]
- Серавил Мойсов Гундалев, български революционер от ВМОРО[17]
- Силян Аврамов, български революционер от ВМОРО[11]
Смиле Наумовски (р. 1951), северномакедонски писател- Смиле Наумов Николов, български революционер от ВМОРО[18]
- Спасе Новев Ангелев, български революционер от ВМОРО[11]
- Христо Христов Гурчинов, български революционер от ВМОРО[17]
- Христо Якимов Попагьов, български революционер от ВМОРО[10]
- Яким Димов, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[12]
- Свързани с Годиве
- Георги Николов, историк, председател на Македонския научен институт
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 238.
- ↑ Црквата Свети Ѓорѓи, с. Годивје - охридско. // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.
- ↑ а б в г д Цркви и манастири во Охридско. // МИА, 25 октомври 2015. Посетен на 28 юли 2017. Архив на оригинала от 2017-07-29 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-16
- ↑ а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
| |||||||||||
Портал „