Направо към съдържанието

Годиве

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за охридското село. За прилепското вижте Годивле.
Годиве
Годивје
41.4028° с. ш. 20.7906° и. д.
Годиве
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина892 m
Население92 души (2002)
Пощенски код6346
Годиве в Общомедия

Годиве или Годивие (среща се и днес неправилното изписване Годивье, на македонска литературна норма: Годивје), е село в община Дебърца на Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История

[редактиране | редактиране на кода]

На половин километър западно от Годиве, в Славей планина, са руините от античната и средновековна крепост Кула.[1]

Основна забележителност на Годиве е църквата „Свети Георги“ от XV век.[2][3] В местността Турмени Гуменя, при изграждането на основното училище са открити останки от църква и стари гробове.[3]

На 1,5 km километра източно от селото, на заравнено плато до пътя Охрид – Кичево са останките от манастира „Свети Вартоломей“.[3]

В XIX век Годиве е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Годивие (Godivié) е посочено като село с 80 домакинства с 225 жители българи.[4]

Според Васил Кънчов в 90-те години Гадиве има 60 къщи.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Годиве е населявано от 550 жители, всички българи християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Годивле е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 86 къщи.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Годиве са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Годивле има 576 българи екзархисти.[9]

В XX век от западната страна на средновековната църква „Свети Георги“ е построен нов храм, в който има стари икони. В 1997 година започва строежа на нов храм „Свети Никола“ в центъра на селото на старо култово място. Изписан е в 2000 година от Круме Петрески от село Козица, Кичевско.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 92 жители македонци.[10]

Националност Всичко
македонци 92
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Манастирът „Свети Спас“ е изграден на около 500 m северно от селото на мястото на по-стар култов обект.[3]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Четата на Коста Христов
Родени в Годиве
  • Ангеле Попов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Бимбил Йонов Ангелев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Бимбил Змейков, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[13]
  • Бимбил Проданов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Георги Мойсов Котев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Деян Йованов Станков, български революционер от ВМОРО[15]
  • Илия Диме, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[16]
  • Илия Попагьов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Йованче Ристе, свещеник, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[17]
  • Йонче Филипов, български революционер от ВМОРО[18]
  • Йордан Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев[19]
  • Йордан Йовчев, български военен и революционер, охридски войвода на ВМОРО
  • Коста Христов (? – 1903), български революционер от ВМОРО
  • Лазар Ангеле, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[20]
  • Милка Деспотова, българска революционерка от ВМОРО[21]
  • Менка Настова, българска революционерка от ВМОРО[22]
  • Наста Лазарова Петрева, българска революционерка от ВМОРО[11]
  • Наум Митре, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[16]
  • Нове Ангеле, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[16]
  • Серавил Мойсов Гундалев, български революционер от ВМОРО[21]
  • Силян Аврамов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Смиле Наумовски (р. 1951), северномакедонски писател
  • Смиле Наумов Николов, български революционер от ВМОРО[22]
  • Спасе Новев Ангелев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Трайче Наум, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[23]
  • Христо Христов Гурчинов, български революционер от ВМОРО[21]
  • Христо Якимов Попагьов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Шбане Ристе, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[16]
  • Яким Димов, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[13]
Свързани с Годиве

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 238.
  2. ↑ Црквата Свети Ѓорѓи, с. Годивје - охридско // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.
  3. ↑ а б в г д Цркви и манастири во Охридско // МИА, 25 октомври 2015. Архивиран от оригинала на 2017-07-29. Посетен на 28 юли 2017.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  5. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007 
  11. ↑ а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
  13. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  14. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. ↑ а б в г Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 45. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 40. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  20. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 44. (на македонска литературна норма)
  21. ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  22. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  23. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 46. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Годиве&oldid=12590532“.