Годиве (община Дебърца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за охридското село. За прилепското вижте Годиве (община Кривогащани).

Годиве
Годивје
North Macedonia relief location map.jpg
41.4° с. ш. 20.8° и. д.
Годиве
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 892 m
Население 92 души (2002)

Годиве или Годивие (среща се и днес неправилното изписване Годивье, на македонска литературна норма: Годивје), е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основна забележителност на Годиве е църквата „Свети Георги“ от XV век.[1][2] В местността Турмени Гуменя, при изграждането на основното училище са открити останки от църква и стари гробове.[2]

На 1,5 km километра източно от селото, на заравнено плато до пътя Охрид – Кичево са останките от манастира „Свети Вартоломей“.[2]

В XIX век Годиве е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Годивие (Godivié) е посочено като село с 80 домакинства с 225 жители българи.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Гадиве има 60 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Годиве е населявано от 550 жители, всички българи християни.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Годиве са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Годивле има 576 българи екзархисти.[7]

В XX век от западната страна на средновековната църква „Свети Георги“ е построен нов храм, в който има стари икони. В 1997 година започва строежа на нов храм „Свети Никола“ в центъра на селото на старо култово място. Изписан е в 2000 година от Круме Петрески от село Козица, Кичевско.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 92 жители македонци.[8]

Националност Всичко
македонци 92
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Манастирът „Свети Спас“ е изграден на около 500 m северно от селото на мястото на по-стар култов обект.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Коста Христов
Родени в Годиве
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Панев Йовчев (Йовев), охридски войвода на ВМОРО, водил няколко сражения със сръбски чети в 1915 година. Подофицер в българската армиа, награден е с орден „За храброст“ III степен.[9][10][11]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Христов (? – 1903), български революционер от ВМОРО
  • Flag of North Macedonia.svg Смиле Наумовски (р. 1951), писател от Северна Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црквата Свети Ѓорѓи, с. Годивје - охридско. // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.
  2. а б в г д Цркви и манастири во Охридско. // МИА, 25 октомври 2015. Посетен на 28 юли 2017.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 97
  10. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 151.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 67.


     Портал „Македония“         Портал „Македония