Годфроа дьо Буйон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Годфрид дьо Буйон)
Направо към: навигация, търсене
Годфроа дьо Буйон
Godefridus Bullionensis
владетел на Йерусалим
Фреска от около 1420 година
Фреска от около 1420 година

Роден
1060 г.
Починал
18 юли 1100 г. (40 г.)
Семейство
Баща Йосташ II
Майка Ида Лотарингска
Годфроа дьо Буйон в Общомедия

Годфроа дьо Буйон (на френски: Godefroi de Bouillon) е френски и лотарингски благородник, един от водачите на Първия кръстоносен поход от 1096 година до смъртта си. От 1076 година е граф на Буйон, а от 1087 – херцог на Долна Лотарингия. След падането на Йерусалим през 1099 година става първият владетел на Йерусалимското кралство, като отказва да използва титлата крал.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1060 година в Булон като втори син на местния граф Йосташ II. Изглежда, че Годфроа ще остане второстепенен рицар в служба на някой поземлен благородник, докато вуйчо му Годфрид IV, херцог на Долна Лотарингия, не умира без да остави наследник през 1076 година, завещавайки му короната си. Долна Лотарингия, част от Свещената Римска империя, играе важна роля със стратегическата си позиция между Франция и германските територии, затова тогавашният немски крал и бъдещ император Хайнрих IV решава да постави короната на херцогството в ръцете на собствения си син, а на Годфроа да даде малкото графство Буйон. Въпреки това Годфроа останал лоялен към императора, вземайки участие в част от конфликтите на Хайнрих, дори в този с папа Григорий VII. Едва през 1087 година, след редица борби за поддържане контрола над малкото земи, над които Хайнрих не поставил ръка, и години на лоялност към немския крал, Годфроа най-после си връща короната на Долна Лотарингия.

Участие в Първи кръстоносен поход[редактиране | редактиране на кода]

Годфроа дьо Буйон и благородниците пред Алексий I Комнин

През 1095 година новият папа Урбан II призовал за кръстоносен поход с цел превземането на Йерусалим от мюсюлманите. За да събере пари за рицари, които да се бият с него в Светите земи, Годфроа трябва да продаде част от земите си. Братята му, които не разполагали със владения в Европа, се присъединяват към него. Той обаче не е единственият благородник, събрал подобна армия – известно е, че графа на Тулуза Реймон дьо Сен Жил, мобилизира най-многочислената кръстоносна войска. Заради това, както и факта, че бил най-възрастен (тогава на 55) и може би най-известен, Реймон очаква да е водач на похода. С него бил и представителя на папата – Адемар, епископ на Пюи. Други две кръстоносни групи се предвождали от норманския рицар Боемунд от Таранто и Робер II, граф на Фландрия. Всяка от тези армии пътувала отделно. При пристигането си в Константинопол кръстоносците произнасят клетва към византийския император Алексий I Комнин, по силата на която те обещават подкрепа за връщането на част от земите, който по-рано са били отнето на императора от селджукските турци.

Годфроа от Буйон води кръстоносната армия, миниатюра от XIII век.

Първата победа обединените сили на рицарите и византийците извоюват през пролетта на 1097 година в обсадата на Никея, важен град в Мала Азия под контрола на Румския султанат, в която Годфроа не играе важна роля. През следващите 2 години Годфроа продължава да играе малка, но важна роля в битките по пътя към Йерусалим. След падането на Антиохия ситуацията в кръстоносната армия се променя – клетвата с Византия вече не е активна след отказа на Алексей да подкрепи католическите войски при обсадата редица благородници избират да се върнат в Европа; преставителя на папата Адемар загива при обсадата на града; Боемунд, дотогава основна фигура в похода, остава да отбранява новосъздаденото си кралство Антиохия; по-малкият брат на Годфроа – Балдуин, също остава в държавата, която е установил в Едеса.

Най-могъщият и влиятелен рицар, все още лоялен към идеята за освобождаване на Йерусалим, остава Реймон, към когото Годфроа се присъединява в похода към Свещения град, който в този момент е бил под контрола на нов враг – Фатимидите, завзели го през август 1098 година. Едва в Йерусалим Годфроа започва да добива сериозна слава сред кръстоносците. Той, заедно с част от рицарите си, са първите християни, влезли в града при атаките на 14 и 15 юли 1099 година, завършили с масови кланета на мюсюлмани, евреи и православни. Малко след падането на града благородниците се събират в църквата „Божи гроб“, където дали титлата „крал“ на Реймон дьо Сен Жил, който обаче първоначално отказал, най-вероятно с цел да не опетни набожния си образ, очаквайки аристократите да настояват той да заеме предложената позиция. Това обаче не се случило и Годфроа, който вече бил по-популярният от двамата, приел да бъде водач на новата държава, без обаче ясно да бъде дефинирана титлата му. След неочаквания развой Реймон напуснал града, премествайки се с армията си в околностите.

Герб на кралство Йерусалим

Кралство Йерусалим[редактиране | редактиране на кода]

След отказа си да бъде коронован за крал се приема (без абсолютна сигурност) че Годфроа получава титлата Advocatus Sancti Sepulchri ("Защитник на Гроба Господен”). За това можем да съдим единствено от едно писмо, което дори не е написано от него. За краткото си управление той трябва да защитава новата държава от египетските Фатимиди, които били сразени в битката при Аскалон през август. Следващата 1100 година не е успешна за Годфроа – той не е в състояние да разшири кралството чрез военна кампания, а и среща вътрешна съпротива от страна на патриарха на Йерусалим – Дагоберт, причините за която са все още неясни, но се смята, че висшият духовник е искал кралството да се превърне във феодално владение на папата. Тази версия е подкрепена само от един исторически източник – Уилям, архиепископ на Тир, докато други говорят за клетва за лоялност, която Дагоберт и съюзникът му Танкред, племенник на Боемунд, произнасят пред Годфрид.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Арабският хроникьор Ибн ал-Каланиси разказва:

Докато обсаждал град Акра, Годфроа, владетелят на Йерусалим, бе уцелен от стрела, което го уби.

Християнските хроникьори не споменават това; вместо това се говори, че е заболял в Кесария през юни 1100, бил е отровен от емира на Кесария или е консумирал отровна ябълка. На никоя от тези информации не може да се вярва напълно. Единствено със сигурност около смъртта му може да се твърди, че се е случила в Йерусалим след дълго боледуване. След като издъхва, патриарх Дагоберт коронова по-малкия му брат Балдуин дьо Булон, тогава граф на Едеса, за първия официален „крал“ на Йерусалим.

Конрад херцог на Долна Лотарингия (1087 – 1100) Хендрик
владетел на Йерусалимското кралство (1099 – 1100) Балдуин I