Голда Меир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голда Меир
גּוֹלְדָּה מֵאִיר
израелски политик

Родена
Починала
Погребана Планината Херцел, Йерусалим, Израел

Религия атеизъм
Подпис Golda Meir Signature.svg
Голда Меир в Общомедия

Голда Меир (на иврит: גּוֹלְדָּה מֵאִיר גּוֹלְדָּה מֵאִיר) е израелски политик, министър-председател от 17 март 1969 до 3 юни 1974 г. Преди това заема и постовете министър на труда и външен министър. Тя е първата жена министър-председател на Израел и трета жена министър-председател в света.[1]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Голда Мабовиц през 1914 г.

Голда Меир е родена като Голда Мабовиц в Киев, част от Руската империя (днес Украйна), в семейството на Блум Найдтич и Моше Мабовиц, които имат още две дъщери Шейна и Ципке. Голда и семейството ѝ живеят в така наречената Линия на уседналост в западната част на Руската империя, създадена с антисемитските закони от края на 19 век с цел там да бъде концентрирано еврейското население на страната. В съзнанието на малката Голда за цял живот ще се запечатат гладът и болестите, от които често страда семейството, пет от децата в което умират малки.

През 1903 бащата заминава за Съединените американски щати, а другите от семейството се преместват в Пинск. Там голямата сестра на Голда, Шейна, се включва в ционисткото движение. През 1906 цялото семейство емигрира в Съединените щати и се установява в Милуоки, където бащата работи като дърводелец, а майката поддържа бакалия.

До 1912 Голда посещава основно училище, днес наречено на нейно име, а след това – гимназия в Милуоки. Тъй като майка ѝ настоява да започне работа и да се ожени, тя избягва при сестра си Шейна в Денвър. Там прекарва около година и се запознава с бъдещия си съпруг Морис Майерсън. През 1913 се връща в Милуоки и през 1915 завършва гимназия. По това време се включва активно в Ционисткото младежко движение. След това завършва Щатското редовно училище в Милуоки (днес Университет на Уисконсин-Милуоки), след което работи като учителка. През 1917 се жени за Морис Майерсън и променя името си на Голда Майерсън.

В Британска Палестина[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 Голда Майерсън, съпругът ѝ и сестра ѝ Шейна заминават за Палестина, за да помогнат за създаването на еврейска държава. Тя е приета в кибуца Мерхавия, където задълженията ѝ включват бране на бадеми, садене на дръвчета, отглеждане на кокошки и готвене. Избрана е и за представител на кибуца в Общата федерация на труда (Хистадрут).

През 1924 семейството напуска кибуца, живеят за кратко в Тел Авив, след което се установяват в Йерусалим. Те имат две деца – син Менахем, роден през 1924, и дъщеря Сара, родена през 1926. През 1926 Голда Майерсън е избрана за секретар на Женския трудов съвет към Хистадрут и се премества в Тел Авив, заедно с децата. Съпругът ѝ остава в Йерусалим и оттогава двамата живеят разделени, макар че не се развеждат. Морис Майерсън умира през 1951.

Голда Майерсън придобива значително влияние в Хистадрут, който се превръща в своеобразно правителство на все още необявената държава Израел. Тя не е сред арестуваните при забраната на ционисткото движение от британските власти през 1946 и постепенно оглавява организацията. По това време води преговори с британските власти, като в същото време поддържа контакти със засилващото се партизанско движение.

След създаването на Израел[редактиране | редактиране на кода]

Голда Майерсън е сред двадесет и четирите души, които на 14 май 1948 подписват Декларацията за създаването на Държавата Израел. Още на следващия ден Израел е нападнат от обединените сили на Египет, Сирия, Ливан, Трансйордания и Ирак. На Голда Майерсън е издаден първият израелски паспорт,[2][3], с който тя заминава за Съединените щати, за да набира средства за новообразуваната държава. След завръщането си е назначена за първия израелски посланик в Съветския съюз, където е посрещната триумфално от еврейската общност в Москва.

Малко по-късно, през 1949, Голда Майерсън се връща в Израел, като е избрана в Кнесета от партията Мапаи и остава депутат до 1974. От 1949 до 1956 тя е министър на труда на Израел. През 1956 става външен министър в кабинета на Давид Бен-Гурион. Още нейният предшественик Моше Шарет нарежда на всички служители на министерството да приемат еврейски фамилни имена. Заемайки министерския пост, по настояване на Бен-Гурион Голда Майерсън променя името си на Голда Меир (Меир означава „даваща светлина“ на иврит). В началото на 60-те години Меир заболява от лимфома, но прикрива болестта си. През 1965 се оттегля от правителството и ограничава политическата си активност.

Министър-председател[редактиране | редактиране на кода]

След внезапната смърт на Леви Ешкол (Сколник) на 26 февруари 1969 година Мапаи избира за негов наследник като лидер на партията и министър-председател Голда Меир. Това става малко след като Израел удържа решителна победа над арабите и завзема значителни територии в Шестдневната война.

През 1972 в Мюнхен на XX летни олимпийски игри делегацията на Израел е нападната от терористи, които избиват голяма част от нея в т.нар. Мюнхенско клане. Меир апелира към света „да спаси нашите граждани и да осъди извършения неописуем престъпен акт“.[4] Тя и целият съвет по отбрана, чувствайки, че светът няма да реагира адекватно, възлагат на Мосад да избие замесените дейци на организацията Черен септември и Народния фронт за освобождение на Палестина, където и да се намират.

При управлението на Голда Меир протича и Войната от Йом Кипур през 1973. Въпреки противоречивите сведения от разузнаването за предстоящо нападение срещу Израел и предложенията на генерал Давид Елазар за превантивен удар срещу Сирия, Голда Меир решава да изчака и по този начин печели по-голяма международна подкрепа за Израел в последвалата война.

След края на войната правителството на Голда Меир е дестабилизирано от противоречия в управляващата коалиция и от обвиненията в лоша подготовка и грешки при воденето на войната. На 11 април 1974 Голда Меир подава оставка и на 3 юни постът е зает от Ицхак Рабин.

Горда Меир умира на 8 декември 1978 в Йерусалим от рак.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за