Големанци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за с. Големанци. Вижте също: Долно Големанци.

Големанци
Село Големанци.jpg
Общи данни
Население 542 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,7 km²
Надм. височина 325 m
Пощ. код 6358
Тел. код 037423
МПС код Х
ЕКАТТЕ 15429
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Хасково
Добри Беливанов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Големанци
Иляз Дурамаджъ
(ДПС)

Големанци е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Големанци се намира 20 km южно от град Хасково. От гр. Хасково до с. Големанци можете да достигнете по 2 марширута.

  • гр. Хасково – с. Войводово – с. Орлово – с. Мандра – с. Д. Големанци – с. Големанци.
  • гр. Хасково – с. Конуш – по продължение на маршрут Хасково – Кърджали след с. Конуш по посока Кърджали завивате на ляво за с. Мандра – с. Д. Големанци – с. Голе;анци.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото е Бейкой, основано около 1504 - 1505 г., построено след основателя му, Кочи бей, някога управляван от местно османско семейство Ага. По-голямата част от жителите са български турци. Последният турски феодал е Насух Ага Каракоч. Той имаше двама сина Мехмет Али Бей и Ахмет Бей, както и дъщеря. Последните членове на семейството, самият Насу Ага, двамата сина на Насу Ага, внуците му Хюсеин Бей, Мустафа Бей и Немзаде Ханим, както и снахата Фахиме Ханим, емигрират в Бабаески в Турция през 1929-30. По-голямата част от турските жители са от заповед на бекташите, а другата е от сунитския ислям. Има джамия, Хамам и три Теке от Бекташи Бабалар: Хасан Деде, Мухаррем Риза Юсуф и Садула Тадик. През 1924 г. в селото пристигат български преселници от Беломорска Тракия. Най-много преселници са дошли от с. Чобанкьой сега е Сикорахи, Дедеагачко, Кралство Гърция (сега Александруполис). Има по няколко семейства преселници и от други села в Гюмюрджинско и Дедеагачко. Първоначално след погромите над тях в Гърция и извършените жестокости от страна на гърци и най-вече от страна на турската редовна войска и башибузук и след много митарства те идват в България. За живота на преселниците българи от Беломорска Тракия има издадена книга от видната журналистка и писателка Мара Михайлова. Книгата е за село Чобанкьой като авторката е била свидетел на тези събития, а е събирала и други сведения от участници в събитията от преди 1913 г. – 1920 г. През 1904 г. около 20 видни селяни от Чобанкьой са осъдени на смърт и различни срокове затвор за това, че са участвали в атентана по жп гарата минаваща в близост до селото.

Някои от бившите жители на Чобанкоьой, Дедеагачко пристигат в България и преминават за кратко през Варна и Тополовградско. През 1925 г. остават в гр. Хасково в местността „Лагера“ (сега там се намира бившия ДАП), която местност е била гола поляна. Част от тях идват в Кърджали и близките до него села, друга част остават в Хасково. Но най-голямата и компактна маса от преселниците пристигат в с. Долно Големанци, населено тогава изцяло с турско население. Българската държава им дава държавни парцели за да построят къщите си, но тава не им се налага. По силата на Ангорския договор част от турското население се преселва в Турция, а къщите им са закупени от нашата държава и се дават под различни форми да бъдат обитавани от българите – преселници.

Благодарение на това, че нашите дядовци са знаели много добре турски език между местното турско и българско население се създават добри комшийски отношения. Помагат и цели семейства от българи и турци за поколения след това са в добри отношения.

В съзнанието ми е останало примери за това. Доста по-късно към 1960 г. в обора на бившето ТКЗС вече възрастните Стоян Анадолиев и дядо Шабан бяха обект на лакърдии, а и те самите бяха създатели на такива. Двамата бяха обичани от българи и турци. Участвуваха в кушии по празниците. Празнуваха заедно край селото на така наречения празник „мая“ и др. подобни.

В селото е родена турската певица, известна в цяла България, Кадрие Латифова. Тя загива млада при трагични обстоятелства, а нейният по-малък син – Вежди Рашидов е известен в България и в чужбина скулптор, депутат и министър на културата в първото правителство на Бойко Борисов.

Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В с. Големанци има хамам от древността.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В последния ден от последната седмица на септември в с. Големанци се провежда селски събор.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]