Големанци
| Големанци | |
 | |
  Големанци  Големанци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 434 души[1] (15 март 2024 г.) 21 души/km² |
| Землище | 20,7 km² |
| Надм. височина | 325 m |
| Пощ. код | 6358 |
| Тел. код | 037423 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 15429 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Хасково Станислав Дечев (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Големанци Иляз Дурамаджъ (ДПС) |
| Големанци в Общомедия | |
Големанци е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Големанци се намира 20 км южно от град Хасково. От гр. Хасково до с. Големанци се достига по 2 маршрута:
- гр. Хасково – с. Войводово – с. Орлово – с. Мандра – с. Д. Големанци – с. Големанци.
- гр. Хасково – с. Конуш – по продължение на маршрут Хасково – Кърджали след с. Конуш по посока Кърджали завой наляво за с. Мандра – с. Д. Големанци – с. Големанци.
История
[редактиране | редактиране на кода]През османския период селото носи името Буюккьой (Бейкьой). Санджакбеят на Чирмен Малкочоглу Бали бей финансира строежа на теке, което се издържа от селото като вакъф.[2]
През 1924 година в селото пристигат български преселници от Беломорска Тракия. Най-много преселници идват от село Чобанкьой, Дедеагачко, Гърция. Има по няколко семейства преселници и от други села в Гюмюрджинско и Дедеагачко. След погромите над тях в Гърция и извършените жестокости от страна на гърци и най-вече от страна на турската редовна войска и башибозук и след много митарства те идват в България. За живота на преселниците българи от Беломорска Тракия има издадена книга от видната журналистка и писателка Мара Михайлова. Книгата е за село Чобанкьой като авторката е свидетел на тези събития, а е събирала и други сведения от участници в събитията от преди 1913 – 1920 г. През 1904 г. около 20 видни селяни от Чобанкьой са осъдени на смърт и различни срокове затвор за това, че са участвали в атентана по жп гарата, минаваща в близост до селото.
Някои от бившите жители на Чобанкьой, Дедеагачко пристигат в България и преминават за кратко през Варна и Тополовградско. През 1925 г. остават в град Хасково в местността Лагера (сега там се намира бившият ДАП), която местност е била гола поляна. Част от тях идват в Кърджали и близките до него села, друга част остават в Хасково. Но най-голямата и компактна маса от преселниците пристига в с. Долно Големанци, населено тогава изцяло с турско население. Българската държава им дава държавни парцели, за да построят къщите си, но това не им се налага. По силата на Ангорския договор част от турското население се преселва в Турция, а къщите им са закупени от България и се дават под различни форми на българите – преселници.
.jpg)
Благодарение на това, че местните са знаели много добре турски език, между местното турско и българско население се създават добри комшийски отношения. Помагат и цели семейства от българи и турци за поколения след това да са в добри отношения. Например към 1960 г. в обора на бившето ТКЗС вече възрастните Стоян Анадолиев и дядо Шабан са обект на лакърдии, а и те самите създават такива. Двамата са обичани от българи и турци. Участват в кушии по празниците. Празнуват заедно край селото на така наречения празник „мая“ (махия) и др. подобни.
В селото е родена турската певица, известна в цяла България, Кадрие Латифова. Тя загива млада при трагични обстоятелства, а нейният по-малък син – Вежди Рашидов е известен в България и в чужбина скулптор, депутат и министър на културата.
Население
[редактиране | редактиране на кода]- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 434 | 100 |
| Българи | 5 | 1,15 |
| Турци | 428 | 98,61 |
| Цигани | 0 | 0 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 0 | 0 |
Културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В с. Големанци има хамам от древността.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]В последния ден от последната седмица на септември в с. Големанци се провежда селски събор.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени
- Кадрие Латифова (1928 – 1962)
- Вежди Рашидов (р. 1951)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Григор Бойков, Мария Кипровска, Вакъфските села и сгради в България през османския период / Вакъфите в България, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ – София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 73
- ↑ „Справка за населението на село Големанци, община Хасково, област Хасково, НСИ“ // www.nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 14 септември 2020.
- ↑ „The population of all towns and villages in Haskovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 14 септември 2020. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 септември 2020. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((tr)) Уеб сайт направен за с. Големанци от бивши Бейкюйлии.
- Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980.
| ||||||||||
