Голема Църцория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голема Църцория
Голема Црцорија
— село —
Macedonia relief location map.jpg
42.3136° с. ш. 22.3316° и. д.
Голема Църцория
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Североизточен
Община Крива паланка
Надм. височина 1069 m
Население (2002) 85 души

Голема Църцория (изписване до 1945 Голѣма Църцория, на македонска литературна норма: Голема Црцорија) е село в Република Македония, в община Крива паланка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Славище, по течението на река Добровница, северно от общинския център Крива паланка. На север от Голема Църцория преминава границата със Сърбия, а на северозапад се събират границите на Република Македония, България и Сърбия. Северно от селото се намира и граничният контролно-пропускателен пункт Голема Църцория, открит на 6 май 2011 година.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Голема Църцория е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Голема Църцория е населявано от 540 жители българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Църцория има 520 българи екзархисти.[3]

През декември 1906 година всичките 75 къщи на селото са принудени от тероризиращите го чети на сръбската пропаганда да се откажет от Екзархията и е обявено за сръбско. След Младотурската революция от 1908 г., поради убийствата и заплахите на сръбския войвода Спас Гарда, жителите на Голема Църцория не се решават да преминат открито под върховенството на Българската Екзархия, но приемат български свещеници.[4]

По време на Първата световна война Голема Църцория е включена в Подържиконската община и има 489 жители.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 85 жители, всички македонци.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Голема Църцория
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Serbia.svg Дончо Църцорийски, деец на ВМОРО, минал след Първата световна война на сръбска служба и оглавил контрачета, действаща в Кумановско и Паланечко, роден в Голема или Мала Църцория[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dačić i Jankulovska otvorili granični prelaz, Tanjug, 06.05.2011
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 224.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 142-143.
  4. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Нови документи, София 1995, стр. 495, 499.
  5. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 30.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 268.


     Портал „Македония“         Портал „Македония