Големоока акула скитница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Големоока акула скитница
Alopias superciliosus.jpg
Природозащитен статут
Класификация
[1]
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Chondrichthyes Хрущялни риби
подклас: Elasmobranchii Пластинчатохрили
надразред: Selachimorpha Акулообразни
разред: Lamniformes Ламнообразни акули
семейство: Alopiidae
род: Alopias
вид: A. superciliosus Големоока акула скитница
Научно наименование
Уикивидове Alopias superciliosus
R. T. Lowe, 1839[2]
Разпространение
Bigeye Thresher.png
Обхват на вкаменелости
големоока акула скитница в Общомедия

Големооката акула скитница (Alopias superciliosus) е вид хрущялна риба от семейство Alopiidae. Видът е световно застрашен, със статут Уязвим.[1]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Австралия, Ангола, Аржентина, Бахамски острови, Бразилия, Венецуела, Виетнам, Галапагоски острови, Гватемала, Гвинея, Гърция, Еквадор, Израел, Испания (Канарски острови), Италия, Коста Рика, Куба, Мадагаскар, Малдиви, Малки далечни острови на САЩ (Атол Джонстън, Остров Бейкър, Уейк и Хауленд), Мароко, Мексико, Никарагуа, Нова Зеландия, Нова Каледония, Панама, Португалия (Азорски острови и Мадейра), Провинции в КНР, Салвадор, САЩ (Алабама, Вирджиния, Джорджия, Калифорния, Луизиана, Мисисипи, Ню Йорк, Северна Каролина, Тексас, Флорида, Хавайски острови и Южна Каролина), Сенегал, Сиера Леоне, Сомалия, Тайван, Турция, Уругвай, Френска Полинезия (Маркизки острови), Шри Ланка, Южна Африка и Япония.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в More oceanic sharks added to the IUCN Red List. // IUCN, 22 февруари 2007. Архив на оригинала от 14 януари 2009. Посетен на 21 декември 2008.
  2. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 13 юни 1996, дата на проверка: 22 октомври 2013
  3. Yabumoto, Y. and Uyeno, T.. Late Mesozoic and Cenozoic fish faunas of Japan. // The Island Arc 3. 1994. DOI:10.1111/j.1440-1738.1994.tb00115.x. с. 255–269.