Големо Илино
|
Големо Илино Големо Илино |
|
|---|---|
| — село — | |
 Общ изглед |
|
  Големо Илино |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 980 m |
| Население | 52 души (2002) |
| Пощенски код | 7240, 7244 |
| МПС код | BT |
| Официален сайт | golemoilino.blogspot.mk |
| Големо Илино в Общомедия | |
Големо Илино (на македонска литературна норма: Големо Илино) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е планинско, разоположено на 980 m надморска височина в източните склонове на Илинска планина, в северозападната част на община Демир Хисар. Част е от областта Горен Демир Хисар. Землището на Големо Илино е 20,6 km2, от които най-голяма част съставляват горите – 295,6 ha, пасищата заемат 628,4 ha, а обработваемите площи 327,8 ha.[1]
Селото е от пръснат тип с две големи махали Долната и Горната. Долната се състои от махалите Велковци, Рутевци, Чукалковско маало, Гюровско маало и границата Чобановци, а Горната – от Миленковци, Ревновско маало, Гюро кукя, Гьоревци. През селото тече Големоилинската река.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според преданията някога е имало само едно село Илино, разположено на прохода наречен Илинска църква на около 3 km южно от Големо Илино. Там днес на 1544 m височина е разположена манастирът „Свети Илия“, обновен в 1990 година. Оттук селото се разселило на две поради зулумите на арнаутските банди, идващи от Чемерника.[1] В Големо Илино има гробищна църква „Свети Никола“ (1824) и църква „Света Петка“ (XVII век).[1][2]
В XIX век Големо Илино е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Големо Илино е на хубаво място с около 60 християнски къщи и добри букови гори над селото.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Голѣмо Илино има 640 жители, всички българи християни.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Илино има 624 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
В 1961 година Големо Илино има 412 жители, които в 1994 г. намаляват на 81,[6] а според преброяването от 2002 година селото има 52 жители, всички македонци.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 52 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Големо Илино
Блаже Магарче, участник в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, наследил Йордан Пиперката след смъртта му[8]- Блаже Христов Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Ванчо Силянов Станоев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Варвара Христова Рутева, българска революционерка, деятелка на ВМОРО[10]
- Доне Стоянов Рутев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Иван Георгиев, родом от Големо или Мало Илино, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г. във Фердинанд[11]
- Илия Андонов Михайлов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
- Йон Янкулов Милошев, български революционер, деец на ВМОРО[12]
- Йордан Блажев, войвода на чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[8]
- Кузман Илийов Станоев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Никола Мицков Кръстев (1871 - ?), български революционер, деец на ВМОРО. Четник при Павел Трайков, участва в битки с турски аскер край селата Прибилци и Карбуница.[13]
- Мате Николов Кръстев, български революционер, деец на ВМОРО, заклет от Йордан Пиперката. След това е четник при Павел Трайков, участва в битки с турски аскер край село Прибилци[14]
- Павел Кръстев (1872 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
Ристо Лозаноски (1923 – 1965), художник- Секула Найдов Карабашов, български революционер, деец на ВМОРО. Действа в Демирхисарско. Четник е при Йордан Пиперката, който го заклева. Участва в битки с турския аскер край Прибилци, Карбуница, Боище и Бабино.[15]
- Силян Велянов Кръстев (1871 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, четник на Йордан Пиперката. Участва в битка край Прибилци.[16]
- Симян Чукалков Кръстев (1866 - ?), български революционер, деец на ВМОРО. Четник при Алексо Стефанов и Петър Чаулев.[17]
- Соколе Иванов Караджов, български революционер, деец на ВМОРО. Активно участва в борбите с турския аскер, четник на Алексо Стефанов, при когото се заклева.[18]
- Стойко Найденов Мицков, български революционер, деец на ВМОРО[12]
- Трайко Дойчинов Миленков, български революционер, деец на ВМОРО[12]
- Цветан Николов Кулумов (1872 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, заклет от Йордан Пиперката в 1902 година. Участва с четата на Йордан Пиперката в битки с турския аскер край селата Брезово и Цер.[19]
- Цветан Петров (1878 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Големо Илино. // Мој Роден Крај. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 25. (на македонска литературна норма)
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Големо Илино на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-03-02
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 19.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
- ↑ а б в г Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1316-1318.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1319-1321.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 817-820.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1312-1314.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1295-1296.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Илинденски сведоштва. том II, дел II, 2016. с. 823-827.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1392-1393.
| ||||||||||||||
Портал „