Големо Илино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Големо Илино
Големо Илино
— село —
Общ изглед
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.3° с. ш. 21° и. д.
Големо Илино
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 980 m
Население 52 души (2002)
Пощенски код 7240
МПС код BT
Официален сайт golemoilino.blogspot.mk
Големо Илино в Общомедия

Големо Илино (на македонска литературна норма: Големо Илино) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща в Големо Илино
Стара къща в Големо Илино
Църквата „Свети Никола“
Църквата „Света Петка“

Селото е планинско, разоположено на 980 m надморска височина в източните склонове на Илинска планина, в северозападната част на община Демир Хисар. Част е от областта Горен Демир Хисар. Землището на Големо Илино е 20,6 km2, от които най-голяма част съставляват горите – 295,6 ha, пасищата заемат 628,4 ha, а обработваемите площи 327,8 ha.[1]

Селото е от пръснат тип с две големи махали Долната и Горната. Долната се състои от махалите Велковци, Рутевци, Чукалковско маало, Гюровско маало и границата Чобановци, а Горната – от Миленковци, Ревновско маало, Гюро кукя, Гьоревци. През селото тече Големоилинската река.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преданията някога е имало само едно село Илино, разположено на прохода наречен Илинска църква на около 3 km южно от Големо Илино. Там днес на 1544 m височина е разположена манастирът „Свети Илия“, обновен в 1990 година. Оттук селото се разселило на две поради зулумите на арнаутските банди, идващи от Чемерника.[1] В Големо Илино има гробищна църква „Свети Никола“ (1824) и църква „Света Петка“ (XVII век).[1][2]

В XIX век Големо Илино е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Големо Илино е на хубаво място с около 60 християнски къщи и добри букови гори над селото.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Голѣмо Илино има 640 жители, всички българи християни.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Илино има 624 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

В 1961 година Големо Илино има 412 жители, които в 1994 г. намаляват на 81,[6] а според преброяването от 2002 година селото има 52 жители, всички македонци.[7]

Националност Всичко
македонци 52
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Големо Илино
  • Flag of Bulgaria.svg Блаже Магарче, участник в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, наследил Йордан Пиперката след смъртта му[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Георгиев, родом от Големо или Мало Илино, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г. във Фердинанд[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Блажев, войвода на чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Кръстев (1872 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Цветан Петров (1878 – ?), български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Големо Илино. // Мој Роден Крај. Посетен на 20 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 25.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 172-173.
  6. Големо Илино на сайта на Община Демир Хисар
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 19.
  9. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 19.


     Портал „Македония“         Портал „Македония