Големо Мраморани
| Големо Мраморани Големо Мраморани | |
| — село — | |
  Големо Мраморани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 686 m |
| Население | ? души (?) |
Големо Мраморани (на македонска литературна норма: Големо Мраморани) е историческо село, разположено на територията на община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено на три километра северно от Мажучище, в западното подножие на Негре.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Големо Мраморани е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Големо Мраморани (Mramorani golemo) е посочено като село с 10 домакинства и 42 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Мраморани е населявано от 74 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Мраморани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 10 къщи.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Голямо Мраморани (Goliamo-Mramorani) има 40 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
| |||||||||||
