Направо към съдържанието

Големо градище (Конюх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Градище.

Големо градище
Големо градиште
Разкопки на Големо градище
Разкопки на Големо градище
Карта Местоположение в Кратово
Информация
Страна Северна Македония
МестоположениеКонюх
ОсноваванеКъсна античност
Състояниеруини
Собственикдържавна

Големо градище (на македонска литературна норма: Големо градиште) е крепост, съществувала през Късната античност и Средновековието, разположена над кратовското село Конюх, Северна Македония.[1][2]

План на крепостта Големо градище

Крепостта е на 2 km северно от село Конюх, на левия бряг на Крива река. Разположена е на 440 m надморска височина, върхуа 100 m висок вулканичен куп с тесен заравнен връх и стръмни склонове. Достъпен е лесно през широко седло от юг. Крепостта доминира над главния път Скупи – Пауталия – Сердика, който минава северно от нея.[1]

Систематичните разкопки започват в 1998 година, като дългорочен проект на Музея на Македония и Гетисбърг Колеж, Пенсилвания, САЩ.[2]

На върха в римско време е изградена крепостна стена с размери 320 х 58/42 m. Откритите два надгробни надписа от ранния III век показват, че тук е бил разположен пограничен военен отряд от I Тракийска кохорта (конна). Войската пазела близките гранични преоходи към съседните провинции Тракия и Македония, както и рудниците с железо и олово-сребро, на няколко километра на юг и югоизток от Големо градище.[1]

В VI век, благодарение на рударството, тук се появява град, обхващащ 17 ha. Акрополът на върха получава нова стена, а в скалата са изградена много малки улички, канализация, стъпала и над 100 помещения за живот и работа. Основната част на града се развива по склона и подножието на север от акропола. Брегът по протежение на Крива представлява скална плоча, която е правилно издълбана вертикално и е послужила като основа за градската стена. Днес тя е запазена на места до 2,6 m височина. Изградена е от плътен хоросан опус емплекнот и има вградени сполии. Укрепена е с няколко кули. Вътре има основи на множество сгради, сред които раннохристиянска базилика[1] с мраморна пластика.[3]

Широкото седло на юг от акропола е обхванато от двойна стена и служи като пространство за укриване на околното население. В него няма големи сгради. В западното подножие на рида е минавал друг голям път от Астибо на юг, който тук е пресичал Крива река, за да се слее с пътя Скупи – Пауталия. От моста е запазено челото на левия бряг на реката. На 300 m южно от града се намира некрополът, в който е разкопана църква – ротонда от средата на VI век. Има богата каменна пластика, издълбана в зелен туф.[3]

Градът е бил епископско средище. Вероятно е Транупара (на латински: Tranupara); според Пойтингеровата карта Транупара е бил на 50 мили от[3] Пауталия и 30 мили от Астибо, което точно съотвтества на Големо градище.[4]

Първият изследовател на това място, Светозар Радойчич смята, че издълбаните в меката вулканична скала скални жилища са дело на средновековни монаси отшелници. Открити са парчета българска огнищна керамика и византийски гледжочани чинии от XII – XIV век, монета – псевдосолид на Юстиниан II от началото на VIII век, и медни скифати от XII – XIII век. Така очевидно старият акропол е бил населен и се използвал през цялото Средновековие.[4]

В писмен източник се казва, че около средата на XIV век на това място е имало крайпътна твърдина – стража. Това е жалба на венециански[4] търговци, които на пътя от Скопие за Велбъжд били ограбени „близо до кастела Конюх“. Военната стража продължавала да контролира освен пътя и обновените рудници за желязо на юг. Съседното село и до днес носи средновековното си име Рудари.[5]

На 300 m югозападно под Големо градище и на 400 m западно от ротондата, в гробищата на Конюх, е еднокорабната църва от XIV – XVI век „Свети Георги“.[6]

  1. а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 223.
  2. а б Арсовски, Оливер. Наскоро „Големо Градиште“ ќе стане споменик на културата и заштитено културно наследство : Интервју со м-р Горан Санев, виш кустос - археолог во Музејот на РМ // Аберџија - Интернет портал за Кратово, 27 август 2013 г. Посетен на 27 април 2021 г.
  3. а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 224.
  4. а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 225.
  5. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 226.
  6. Snively, Carolyn S. Archaeological Investigation at Konjuh, Republic of Macedonia, in 2000 // Dumbarton Oaks Papers (52). Washington, D.C., Dumbarton Oaks Research Library and Collection, 2002. с. 297–306.