Големо градище (Конюх)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градище.
| Големо градище Големо градиште | |
 Разкопки на Големо градище | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Местоположение | Конюх |
| Основаване | Късна античност |
| Състояние | руини |
| Собственик | държавна |
Големо градище (на македонска литературна норма: Големо градиште) е крепост, съществувала през Късната античност и Средновековието, разположена над кратовското село Конюх, Северна Македония.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта е на 2 km северно от село Конюх, на левия бряг на Крива река. Разположена е на 440 m надморска височина, върхуа 100 m висок вулканичен куп с тесен заравнен връх и стръмни падини. Достъпен е лесно през широко седло от юг. Крепостта доминира над главния път Скупи – Пауталия – Сердика, който минава северно от нея.[1]
Разкопки[редактиране | редактиране на кода]
Систематичните разкопки започват в 1998 година, като дългорочен проект на Музея на Македония и Гетисбърг Колеж, Пенсилвания, САЩ.[2]
Античност[редактиране | редактиране на кода]
На върха в римско време е изградена крепостна стена с размери 320 х 58/42 m. Откритите два надгробни надписа от ранния III век показват, че тук е бил разположен пограничен военен отряд от I Тракийска кохорта (конна). Войската пазела близките гранични преоходи към съседните провинции Тракия и Македония, както и рудниците с железо и олово-сребро, на няколко километра на юг и югоизток от Големо градище.[1]
В VI век, благодарение на рударството, тук се появява град, обхващащ 17 ha. Акрополът на върха получава нова стена, а в скалата са изградена много малки улички, канализация, стъпала и над 100 помещения за живот и работа. Основната част на града се развива по склона и подножието на север от акропола. Брегът по протежение на Крива представлява скална плоча, която е правилно издълбана вертикално и е послужила като основа за градската стена. Днес тя е запазена на места до 2,6 m височина. Изградена е от плътен хоросан опус емплекнот и има вградени сполии. Укрепена е с няколко кули. Вътре има основи на множество сгради, сред които раннохристиянска базилика[1] с мраморна пластика.[3]
Широкото седло на юг от акропола е обхванато от двойна стена и служи като пространство за укриване на околното население. В него няма големи сгради. В западното подножие на рида е минавал друг голям път от Астибо на юг, който тук е пресичал Крива река, за да се слее с пътя Скупи – Пауталия. От моста е запазено челото на левия бряг на реката. На 300 m южно от града се намира некрополът, в който е разкопана църква – ротонда от средата на VI век. Има богата каменна пластика, издълбана в зелен туф.[3]
Идентификация[редактиране | редактиране на кода]
Градът е бил епископско средище. Вероятно е Транупара (на латински: Tranupara); според Пойтингеровата карта Транупара е бил на 50 мили от[3] Пауталия и 30 мили от Астибо, което точно съотвтества на Големо градище.[4]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Първият изследовател на това място, Светозар Радойчич смята, че издълбаните в меката вулканична скала скални жилища са дело на средновековни монаси отшелници. Открити са парчета българска огнищна керамика и византийски гледжочани чинии от XII – XIV век, монета – псевдосолид на Юстиниан II от началото на VIII век, и медни скифати от XII – XIII век. Така очевидно старият акропол е бил населен и се използвал през цялото Средновековие.[4]
В писмен източник се казва, че около средата на XIV век на това място е имало крайпътна твърдина – стража. Това е жалба на венециански[4] търговци, които на пътя от Скопие за Велбъжд били ограбени „близо до кастела Конюх“. Военната стража продължавала да контролира освен пътя и обновените рудници за желязо на юг. Съседното село и до днес носи средновековното си име Рудари.[5]
На 300 m югозападно под Големо градище и на 400 m западно от ротондата, в гробищата на Конюх, е еднокорабната църва от XIV – XVI век „Свети Георги“.[6]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Поглед към върха -
Поглед към кръглия свод на апсидата на Конюшката ротонда -
Поглед към остатъците от ротондата -
Поглед към стълб във вътрешността на ротондата -
Остатъци от стълбови и обработен камък на самия връх
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 223.
- ↑ а б Арсовски, Оливер. Наскоро „Големо Градиште“ ќе стане споменик на културата и заштитено културно наследство : Интервју со м-р Горан Санев, виш кустос - археолог во Музејот на РМ // Аберџија - Интернет портал за Кратово, 27 август 2013 г. Посетен на 27 април 2021 г.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 224.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 225.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 226.
- ↑ Snively, Carolyn S. Archaeological Investigation at Konjuh, Republic of Macedonia, in 2000 // Dumbarton Oaks Papers (52). Washington, D.C., Dumbarton Oaks Research Library and Collection, 2002. с. 297–306.
