Голестан (дворец)
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Голестан کاخ گلستان | |
.JPG) Дворецът Бадгир | |
 | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Иран |
| Местоположение | Техеран |
| Обект на ЮНЕСКО | |
| Име в регистъра | Golestan Palace |
| Регион | Азия и Океания |
| Тип | културен |
| Критерии | ii, iii, iv |
| Вписване | 2013 (37ма сесия) |
| Разширение | 5.3 ха |
| Голестан в Общомедия | |
Дворецът Голестан (на персийски: کاخ گلستان, известен и като Мраморният дворец) е един от най-уникалните исторически комплекси на Иран в Техеран. Включен е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Дворецът Голестан, което буквално означава „Дворецът на розите“, е бивш царски комплекс на Каджарската династия, в столицата на Иран, Техеран. Построен е по времето на Тахмасп I – вторият ирански шах от династията на Сефевидите, през 1524 – 1576 г. По-късно е реновиран от Карим хан Занд през 1750 – 1779 г. Ага Мохамад хан Каджар избира Техеран за своя столица.
Комплексът става седалище на Каджарите (1794 – 1925). Дворът и дворецът Голестан стават официална резиденция на царското семейство.
Комплексът се състои от няколко величествени сгради, разположени около добре оформена градина. Той съдържа 17 постройки, включително дворци, музеи и зали. Почти всичко от този комплекс е построено по време на 200-годишното управление на Каджарските царе. Дворците му са били използвани за много различни поводи, като коронации и други важни тържества. Комплексът на Двореца Голестан е пример за сливането на персийското изкуство и архитектура, с европейските стилове и мотиви и адаптирането на европейските строителни технологии.
Дворецът Голестан може да се разглежда като пример за източно-западен синтез в монументалните изкуства, архитектурното оформление и строителната технология, които са се превърнали в източник на вдъхновение за съвременните ирански художници и архитекти. В сегашното си състояние, комплексът се състои от две свързани градини, по-малка на запад и по-голяма на изток, и сгради, които ги обграждат.
Характерните архитектурни структури на Каджарската епоха, запазват автентичността си в дизайна и оформлението и в изключителната вътрешна и външна фасадна декорация. Отчасти дворецът запазва и своята функция и по-специално, галериите и крилата, създадени като музеи през Каджарски времена.
Много от жилищните, представителните и административните помещения са променени, но дворецът все още се използва за съвременни държавни дейности. Всички останали сведения за историческата Каджарска обстановка, са внимателно описани и запазени.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||
