Головраде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Головраде
Σκιερό
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина ? m
Население изселено души (след 1928)
Пощенски код
Телефонен код

Головра̀де или Оловра̀де или Лувра̀де или Лувра̀ди (на гръцки: Σκιερό, Скиеро, катаревуса: Σκιερόν, Скиерон, до 1928 година Λουβράδες, Луврадес[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Руините на селото се намират на 15 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в планината Одре (Одрия) на десния бряг на река Голешово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според преданията Головраде е основано в XVI–XVII век от седем семейства, сред които Гетовци, Ивановци и други.[2] В края на XIX век Головраде е малко българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Оловраде има 181 жители българи.[3] В началото на XX век цялото население на Головраде е под върховенството на Цариградската патриаршия. Гръцки статистики от 1905 година показват Луврадес като село с 300 жители гърци.[4] Според Георги Константинов Бистрицки Лувраде преди Балканската война има 30 български къщи.[5] Цялото село взима участие в Илинденското въстание в 1903 година.[2]

На 6 август 1905 година голяма андартска чета нахлува в селото и извършва опожарявания и грабежи.[6] Според Христо Силянов през септември 1905 година селото е нападнато от гръцки андартски чети, които обаче са отблъснати с жертви от селската милиция от Головраде и околните села.[7] Нови нападения последват и в 1906 година.[8]

Вследствие на андартските набези в 1907 – 1908 година голяма част от жителите на Головраде се изселват в съседния градец Хрупища.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Головраде е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1928 година селото е прекръстено на Скиерон. Изселено е през 30-те години. Според Васил Ивановски през Гражданската война в селото е разположен щаб на ДАГ и във войната селото е напълно унищожено от гръцката армия, като е запазена единствено селската църква.[11]

Преброявания
  • 1913 – 176 жители
  • 1920 – 33 жители
  • 1928 – 22 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Головраде
  • Flag of North Macedonia.svg Flag of Bulgaria.svg Васил Ивановски (1906 – 1991), комунистически деец, македонист
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Николов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λουβράδες -- Λουβράδες
  2. а б Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 14.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  4. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Skiero.
  5. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  6. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 210-211.
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.
  9. Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 14 – 15.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 502 и 860.
  11. Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 15.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 502.
     Портал „Македония“         Портал „Македония