Головраде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Головраде
Σκιερό
— село —
Гърция
40.3664° с. ш. 21.1392° и. д.
Головраде
Западна Македония
40.3664° с. ш. 21.1392° и. д.
Головраде
Костурско
40.3664° с. ш. 21.1392° и. д.
Головраде
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Население0 души (след 1928 г)

Головра̀де или Оловра̀де или Лувра̀де или Лувра̀ди (на гръцки: Σκιερό, Скиеро, катаревуса: Σκιερόν, Скиерон, до 1928 година Λουβράδες, Луврадес[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Руините на селото се намират на 15 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в планината Одре (Одрия) на десния бряг на река Галешово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според преданията Головраде е основано в XVI–XVII век от седем семейства, сред които Гетовци, Ивановци и други.[2]

Селото заедно с останалите костенарийски села пострадва силно в немирното време при управлението на Али паша Янински във втората половина на XIX век.[3]

В края на XIX век Головраде е малко българско село в Костурска каза на Османската империя. В 1881 година има 135 жители.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Оловраде има 181 жители българи.[4] В началото на XX век цялото население на Головраде е под върховенството на Вселенската патриаршия. Гръцки статистики от 1905 година показват Луврадес като село с 300 жители гърци.[5] Според Георги Константинов Бистрицки Лувраде преди Балканската война има 30 български къщи.[6]

Цялото село взима участие в Илинденското въстание в 1903 година,[2] по време на което е опожарено и жителите му го напускат.[3]

На 6 август 1905 година голяма андартска чета нахлува в селото и извършва опожарявания и грабежи.[7] Според Христо Силянов през септември 1905 година селото е нападнато от гръцки андартски чети, които обаче са отблъснати с жертви от селската милиция от Головраде и околните села.[8] Нови нападения последват и в 1906 година.[9]

Вследствие на андартските набези в 1907 – 1908 година голяма част от жителите на Головраде се изселват в съседния градец Хрупища.[10]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Лувраде (Λουβράδες) в миналото е имало 30 семейства, които обаче са се изселили поради нападенията на гръцките македонски чети и турската войски и селото е без жители.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Головраде е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лувраде е обозначено като българско селище.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Луврада има 7 къщи славяни християни.[14] В 1928 година селото е прекръстено на Скиерон. Изселено е през 30-те години. В 1940 година не се води като отделно селище в преброяването, а няколкото останали семейства са броени към жителите на Езерец. В 1945 година е ограбено от гръцки разбойнически банди.[3]

Според Васил Ивановски през Гражданската война в селото е разположен щаб на ДАГ и във войната селото е напълно унищожено от гръцката армия, като е запазена единствено селската църква „Успение Богородично“.[15]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 176[3] 33[3] 22[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Головраде
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Щерьов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[16]
  • Flag of North Macedonia.svg Flag of Bulgaria.svg Васил Ивановски (1906 – 1991), комунистически деец, македонист
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Николов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 14.
  3. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  5. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Skiero Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  6. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  7. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 210 - 211.
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 220.
  10. Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 14 – 15.
  11. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 137.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 502 и 860.
  13. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  15. Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 15.
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 502.