Голо село

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голо село
Ακρολίμνη
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 5 m
Население (2001) 1340 души
Покровител Николай Чудотворец[1]

Голо село понякога членувано Голото село[2] (на гръцки: Ακρολίμνη, Акролимни, до 1926 година Γκόλο Σέλο, Голо село[3], до 1966 година Γυμνά, Гимна[4]) е село в Република Гърция, дем Пела на област Централна Македония с 1340 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в източната част на Солунското поле, на 4 километра източно от Пласничево (Крия Вриси), югоизточно от град Воден (Едеса).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Голо село е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Голото село живеят 380 българи и 25 цигани.[5] Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Голото село (Goloto-Selo) има 400 българи патриаршисти гъркомани. [6]

Селото пострадва многократно от андартски нападения. На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

1905 година – През това време дойде тук Петрилос Буковалас и се поставих на неговите заповеди. Взех десет от мъжете и отидох в село Голо село, където задържах трима от най-фанатичните българи от първенците – Дионис Чекрели, Васил и Петър Арсенли. В отговор на това българите убиха за наказание единствения грък Леонид, който беше пазвантин.

На 12.02.1906 г. заведох предводителя на цялата група в Голо село, за да задържим този, който ни причини толкова щети – Дионисий Чекрели, като нападнахме селото. Българите оказаха голяма съпротива, затова успяхме само да раним Дионисий и изгорихме къщата му. Задържахме и другите двама и всяхме паника не само в Голо село, но и в околността. За да прекратят това, двамата войводи Лука и Апостол се разбраха на следващия ден от нашите действия, организираха 110 мъже и нападнаха нашето село Ниси, като успяха да изгорят 27 къщи.

На 10.09.1906 г. с десет въоръжени мъже атакувах Голо село с цел да задържа само Христо Камчев и Тръпче Орфано, за да научим от тях за силите на комитаджиите. Но ни усетиха и оказаха съпротива в селото. В резултат имаше 6 българи убити и двама ранени.

На 09.08.1907 с 12 мъже атакувах Голо село. В резултат убихме двама, пленихме 6, от които успяхме да задържим само двама.[7]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Голото село функционира българско училище.[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война Голо село е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Голо село като село населено със „славяногласни елини“.[8] Българският учител Н. Антонов е инквизиран от гръцки войници[9].

Българското население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година името на селото е сменено на Гимна. В 1928 година Голо село е представено като бежанско село с 31 бежански семейства и 105 жители бежанци.[10] В 1966 година селото е прекръстено отново, този път на Акролимни.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Голо село
  • Flag of Greece.svg Христос Ставридис (Χρήστος Σταυρίδης), гръцки учител и андартски деец, агент от трети ред, куриер на оръжие в Ениджевардарското езеро, арестуван е от турските власти и е освободен едва през 1908 година, след това обикаля селата, за да ги върне в лоното на Цариградската патриаршия[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018.
  2. а б Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκόλο Σέλο -- Γυμνά
  4. Για μια Κρύα Βρύση όπως όλοι ονειρευόμαστε
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр.146.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.102-103.
  7. Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 89-91.
  8. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.176
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 121. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония