Голямата екскурзия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Голямата екскурзия“ – така е известен процеса на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани от турското малцинство в страната.[1] Засегнатите са около 360 000 души, които са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция. Причина за това събитие става изявление, направено от председателя на Държавния съвет Тодор Живков през пролетта (29 май) на същата година. По това време Тодор Живков е фактически държавен глава в условията на тоталитарното управление на комунистическа България. Основното послание и призив на изявлението е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани, на които ще се даде тази възможност. Излъчено е по държавните БНР и БНТ. На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г. Само след няколко месеца – в края на август (21 август), огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата. В официалната позиция на българските власти по отношение на масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата „екскурзия“,[2] което провокира медиите с известна доза печална ирония да нарекат събитието „голямата екскурзия“.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Възродителен процес[редактиране | редактиране на кода]

През 1984 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за изпълнение на програма за насилствена смяна на имената на българските турци и българските мюсюлмани. Тази програма остава в историята като „Възродителен процес“, при който около 850 000 българи и турци са задължени да променят арабо-турската си именна система. Наред с това е забранено носенето на шалвари от жените и черни такета с „антенки“ за мъжете. Сватбите и погребалните ритуали не бива да се извършват според ислямските традиции. Забранява се честването на основните мюсюлмански празници Рамазан байрам и Курбан байрам, както и правото да се говори на турски език.[1]

Макар да съществува определена взаимозависимост, много източници оборват идеята за връзка между „Възродителния процес“ и „Голямата екскурзия“, тъй като между двете събития има четири годишен период, протекъл без размирици и проблеми. Дори и да не съществува реален контакт между двете, идеята за масово изселване не е чужда на Тодор Живков, който в 1985 г. заявява:

„Но те [турските власти] категорично не се съгласяват по въпроса за изселването. А ние сме заинтересовани да се изселят 100 – 150 хиляди души.“[1]

Задгранични паспорти[редактиране | редактиране на кода]

През май 1989 г. в Париж се провежда конференция на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа (предтеча на ОССЕ), посветено на проблемите на човешките права и свободното движение на хора през границите. Представител на България е Петър Младенов[3] и той съобщава, че в изпълнение на поетите ангажименти от страна на България на 10 май 1989 г. Народното събрание е приело поправки в законите за паспортния режим, българското гражданство и Наказателния кодекс. Законът за задграничните паспорти влиза в сила от 1 септември, но събитията се развиват стремително и издаването на паспорти на българските турци започва по-рано.[4].

На 29 май 1989 г. Тодор Живков изнася голяма реч, в която подчертава българския произход на турците, но им дава правото да изберат дали да напуснат временно или завинаги България. Изявлението е излъчено по БНР и БНТ и бележи рязка промяна в отношението на властта, тъй като преди това на турците решително е отричано правото да се определят като такива.[5]

Протичане[редактиране | редактиране на кода]

Пропагандите, слуховете, взаимното уговаряне и натиск раздухват повсеместно изселническа еуфория сред българските турци. На 3 юни Турция отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г. Нагнетяват се тревога, националистически страсти и ксенофобия в цялото общество. На 7 юни на среща с политическия елит Тодор Живков не оставя никакво съмнение за смисъла на очертаващото се масово изселване.

„Бунтовете в страната спряха след това изложение (от 29 май). Ние сме на прага на голяма психоза за изселване. Как трябва да оценим тази психоза? Такава психоза на нас ни е необходима, тя е добре дошла. Аз ще кажа нещо, което пазим в тайна. Ако не изведем 200 – 300 хиляди души от това население, след 15 години България няма да я има. Тя ще бъде като Кипър или нещо подобно.“[4]

Въпреки уверенията от страна на управляващите Турция не е готова да приеме голяма изселническа вълна на територията си. На българо-турската граница се възцарява хаос и на 21 август преминаването на превозни средства и хора е спряно от турските власти. В България се появяват икономически и социални проблеми, тъй като цели села и области се обезлюдяват напълно или частично. Местната промишленост изпитва затруднения, а също и големи индустриални предприятия в страната и в транспорта, където работят и български турци. Налага се българските власти да организират прибирането на реколтата в обезлюдените райони с помощта на бригадири – войници и ученици. Разискват се въпросите около движимата и недвижимата собственост на изселващите се, добитъка, изтеглените спестявания, регламентирането на изнасяните стоки и парични суми. Предприемат се мерки жилищата да бъдат изкупувани от общините, а не от частни лица.[4]

От промените се възползват между 300 и 400 000 граждани на България. В Народното събрание на 1 август е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци.[6]

Между отварянето и затварянето на границата от турската страна, от 3 юни до 21 август 1989 г., около 360 000 души успяват да емигрират, макар че до отстраняването на Живков от власт около 40 хиляди се завръщат в България, преди да е изтекъл срокът на издадените им тримесечни визи. До края на 1990 г. в България се завръщат над 150 000 от изселниците.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Segabg.com Историята, възродителният процес, голямата екскурзия, посетен на 13.10.2008 г.
  2. Венци Венков. „Голямата екскурзия“ и влаковете на срама. // 24chasa.bg, 25.05.2013. Посетен на 2013-05-27.
  3. На международния симпозиум на тема „Свободата на духа и човешките измерения в Европа“, провеждан по същото време в Париж, присъства и група български интелектуалци, между които са Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов – активни членове на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България
  4. а б в Дневник.bg „Голямата екскурзия“ и крахът на асимилацията, посетен на 10.10.2008 г.
  5. Каменова, Евгения и др. Българските преходи 1939 – 2010. Парадигма, 2010. ISBN 978-954-326-034-8. с. 242 – 3.
  6. Начало на „Голямата екскурзия“, посетен на 10.10.2008 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]