Голяма турска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Голямата турска война)
Jump to navigation Jump to search
Голяма турска война
цивилизационен
Vienna Battle 1683.jpg
Информация
Период 1683 – 1699
Място Балкани, Централна Европа, Далмация, Морея, Крим
Резултат решителна победа за християнските сили
Воюващи страни
Ottoman flag.svg Османска империя
Flag of the crimeans.svg Кримско ханство
Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Свещена Римска империя

Chorągiew królewska króla Zygmunta III Wazy.svg Жеч Посполита
Флаг России Руско царство
Flag of Most Serene Republic of Venice.svg Венецианска република

Командири
Fictitious Ottoman flag 2.svg Кара Мустафа Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Леополд I

Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Евгений Савойски
Chorągiew królewska króla Zygmunta III Wazy.svg Ян III Собиески
Флаг России Петър I
Флаг России Василий Голицин
Flag of Most Serene Republic of Venice.svg Франческо Морозини

Голяма турска война в Общомедия

Голямата турска война или Война на Свещената лига е военен конфликт между Османската империя и някои европейски страни, обединени в Свещена лига.

Войната завършва със стратегическа победа на европейските християнски сили над Османската империя. След битката при Виена инициативата във вековния религиозен конфликт преминава в християнски ръце.

Още през февруари 1687 г. австрийският император Леополд I изпраща манифест до цариградския патриарх Калиник VII с молба да подбуди християнските народи на Балканите да се надигнат против османците и да застанат на страната на Австрия.

На 11 септември 1687 г. в битката при Зента Евгений Савойски окончателно прекършва османските амбиции за завоюване на Централна Европа посредством превземането на Виена.

През лятото на 1688 г., когато Военният съвет на Австрия решава да пренесе бойните действия на Балканския полуостров, едно от важните съображения е, че балканските християни ще се включат най-активно в борбата против турците. Такива данни предоставя и прочутия меморандум на Георги Бранкович, изпратен до австрийския император. През същата 1688 г., когато превземат Белград, австрийците поставят на Турция като условие за постигане на мир да им бъдат отстъпени Трансилвания, Влашко, Молдова, Босна с Херцеговина, Сърбия и България. Избухват въстанията на Карпош, в Търново и Чипровци[1].

Според османският хронист Силяхдар австрийците успяват да превземат Ипек, Призрен, Тетово, Щип, Прищина, Вълчитрън, Косово, Нови Пазар, Митровица, Скопие, Лесковац, Чачак, Балево, Догдже, Ужице, Пожега, Ягодина, Плевле, Нова Барош, Ургуб, Куманово, Рожай, Лебане, Пирот, Крушевац, Смедерево, Видин, Гроцка, Кобилич, Грегоница, Крива Паланка и Бела Паланка. Бойните действия северно от Крива Паланка са неблагоприятни за турската войска и че австрийците и техните съюзници не само са излезли победители, но и продължават настъплението си на юг.

Войната завършва с подписването на Карловецкия мирен договор, последван от отделния Константинополски мирен договор между Османската империя и Русия.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Австро-турски войни Flag of the Ottoman Empire.svg
Начало на унгарската кампанияБитка при Мохач (1526) с унгарски поход (1527-1528) и обсада на Виена, последвани от Австро-турска война (1529-1533)
16 векАвстро-турска война (1540-1547)Австро-турска война (1552-1559)Австро-турска война (1566-1568)Дългата война
17 векАвстро-турска война (1663-1664)Голяма турска война с битка при Виена и Карловицки договор
18 векАвстро-турска война (1716-1718)Австро-турска война (1737-1739)Австро-турска война (1787-1791)