Голяма Камчия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голяма Камчия
Река Голяма Камчия под стената на язовир „Тича“
Река Голяма Камчия под стената на язовир „Тича
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.9933° с. ш. 26.2739° и. д.
43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg – начало, Blue pog.svg – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Сливен
Община Котел
Област Търговище
Община Омуртаг
Област Шумен
община Върбица
Община Велики Преслав
Община Шумен
Община Смядово
Област Варна
Община Дългопол
Дължина199 km
Отток6,88 m³/s
Начало
Мястона 7 km западно
от село Братан,
Община Котел,
Лиса планина
Координати42°59′35.88″ с. ш. 26°16′26.04″ и. д. / 42.9933° с. ш. 26.2739° и. д.
Надм. височина760 m
Устие
Мястолява съставяща на река КамчияЧерно море
Координати43°02′39.11″ с. ш. 27°26′34.08″ и. д. / 43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
Надм. височина26 m
Голяма Камчия в Общомедия

Голяма Ка̀мчия (в древността Панисус, в Средновековието Тича, до 29 юни 1942 г. Голяма Камчия, до 5 януари 1946 г. Голяма Тича)[1] е река в Североизточна България, област Сливен – община Котел, област Търговище – община Омуртаг, област Шумен – общини Върбица, Велики Преслав, Шумен и Смядово и област Варна – община Дългопол, лява съставяща на река Камчия. Дължината ѝ е 199 km, която и отрежда 11-о място сред реките на България). Голяма Камчия е приета официално за начален приток на река Камчия.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Голяма Камчия води началото си от Лиса планина, на 760 м н.в., на около 7 км западно от село Братан, община Котел. До село Тича протича в източна посока в тясна и дълбока долина, обрасла с широколистни гори. След това завива на североизток, долината ѝ се разширява и протича през историко-географската област Герлово. При село Голямо Църквище, община Омуртаг, отново завива на изток, навлиза в Шуменска област и водите ѝ се вливат в големия язовир „Тича“. След изтичането ѝ от язовирната стена посоката ѝ отново става североизточна и образува живописен пролом между Преславска планина на северозапад и Драгоевска планина на югоизток. При град Велики Преслав навлиза в Дунавската равнина, като тече в широка долина и образува голяма, изпъкнала на север дъга. Между град Смядово и село Партизани долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер, между Роякското плато на север и северните разклонения на Върбишка планина на юг. В югозападния край на село Величково, община Дългопол, на 26 м н.в. се съединява с идващата отдясно река Луда Камчия и двете заедно дават началото на същинската река Камчия.


Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на реката на северозапад и север граничи с водосборните басейни на реките Русенски Лом и Провадийска река, на запад – с водосборния басейн на река Янтра, а на юг – с водосборния басейн на река Луда Камчия. Водосборният басейн на Голяма обхваща части на 5 области в България – югозападната част на Варненска област, южната част на Шуменска област, източната част на Търговишка област, най-северната част на Сливенска област и най-южните окрайнини на Разградска област.

Основни притоци – → ляв приток, ← десен приток:

  • → Камбуров дол
  • → Алмалъдере
  • ← Кюпрюаланска дере
  • ← Християнски дол
  • → Колгидере
  • → Черна река
  • → Братов дол
  • ← Арапаланско дере
  • ← Къзълдюдере
  • ← Каядере
  • → Българаново дере
  • → Гюрлек
  • Герила (влива се в язовир „Тича“)
  • → Палиска река (влива се в язовир „Тича“)
  • ← Топоклидере (влива се в язовир „Тича“)
  • Драгановска река (Вардунска река) (влива се в язовир „Тича“)
  • ← Кубарня (влива се в язовир „Тича“)
  • Елешница (Дола) (влива се в язовир „Тича“)
  • ← Хасарлък (влива се в язовир „Тича“)
  • ← Чалъдере
  • → Лимидол
  • ← Долник
  • Врана
  • Поройна (Боклуджадере)
  • Стара река (Текедере)
  • ← Златарска река
  • Брестова река
  • → Кремендере
  • → Лааналък
  • ← Мочка дере
  • ← Лопушанска река
  • → Касапдере

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река Голяма Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният – октомври. Средният годишен отток при град Велики Преслав е 6,88 m3/s. След село Партизани коритото на реката е коригирано с водозащитни диги.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По горното течение на река Голяма Камчия са регистрирани 78 праисторически обекта, които в административно отношение съответстват на областите Шумен и Търговище. В разглеждания регион се откриват два типа селища. Всички неолитни обекти и една част от халколитните представляват селища от открит тип (общо 40%). Числено преобладават селищните могили от халколита с височина до 5 – 6 м (60%). Разнообразният релеф и множеството притоци на Голяма Камчия оформят гъста мрежа от долини, в които се обособяват няколко концентрации на селища.[2]По долината на река Камчия е регистрирана най-голямата в Североизточна България гъстота на антични тракийски могилни некрополи от периода V–III в. пр. Хр.[3]

Днес по течението на реката са разположени 2 града и 15 села:

Стопанско значение, природни забележителности, фауна[редактиране | редактиране на кода]

Водите на реката се използват основно за напояване, като за целта в Община Върбица е изграден едни от най-големите (7-о място) язовири в България – „Тича“, а по множеството ѝ притоци десетки микроязовира.

По долината на реката в долното и средното ѝ течение преминва трасето на две жп линии: Синдел – Комунари (част от жп линията Варна – Карнобат) и Комунари – Шумен.

Между селата Хан Крум и Менгишево, на протежение от 44 км, по левия бряг на реката преминава участък от Републикански път I-7 от Държавната пътна мрежа Силистра – Шумен – Ямбол – ГКПП Лесово - Хамзабейли.

В реката обитават следните видове риби: бабушка, бяла мряна, змиорка, канален сом, каракуди, костур, кротушка, морунаш, платика, речен кефал, скобар, слънчева риба, сом, уклей, уклейка, червеноперка, черна мряна, шаран, щипок, щука, и др[4].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 58.
  2. Светлана Венелинова, РАЗВИТИЕ НА СЕЛИЩНАТА СИСТЕМА ПРЕЗ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ
  3. Георги Атанасов, Юри Йоргов, ТРАКИЙСКИТЕ ГРОБНИЦИ В МОГИЛАТА КРАЙ С. СУШИНА, ШУМЕНСКО; ИЗВ. НА ИСТ.МУЗЕЙ-ШУМЕН, Книга XIII, стр. 49
  4. www.hvanah.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]