Голяма Камчия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голяма Камчия
Ticha 12.jpg
Река Голяма Камчия под стената на язовир „Тича
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.9933° с. ш. 26.2739° и. д.
43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Сливен
Община Котел
Област Търговище
Община Омуртаг
Област Шумен
община Върбица
Община Велики Преслав
Община Шумен
Община Смядово
Област Варна
Община Дългопол
Дължина 199 km
Отток 6,88 m³/s
Начало
Място на 7 km западно
от село Братан,
Община Котел,
Лиса планина
Координати 42°59′35.88″ с. ш. 26°16′26.04″ и. д. / 42.9933° с. ш. 26.2739° и. д.
Надм. височина 760 m
Устие
Място лява съставяща на река КамчияЧерно море
Координати 43°02′39.11″ с. ш. 27°26′34.08″ и. д. / 43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
Надм. височина 26 m
Карта на водосборния басейн на река Камчия

Голяма Ка̀мчия (в древността Панисус, в Средновековието Тича, до 29 юни 1942 г. Голяма Камчия, до 5 януари 1946 г. Голяма Тича)[1] е река в Североизточна България, област Сливен – община Котел, област Търговище – община Омуртаг, област Шумен – общини Върбица, Велики Преслав, Шумен и Смядово и област Варна – община Дългопол, лява съставяща на река Камчия. Дължината ѝ е 199 km, която и отрежда 11-то място сред реките на България). Голяма Камчия е приета официално за начален приток на река Камчия.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Голяма Камчия води началото си от Лиса планина, на 760 м н.в., на около 7 км западно от село Братан, община Котел. До село Тича протича в източна посока в тясна и дълбока долина, обрасла с широколистни гори. След това завива на североизток, долината ѝ се разширява и протича през историко-географската област Герлово. При село Голямо Църквище, община Омуртаг, отново завива на изток, навлиза в Шуменска област и водите ѝ се вливат в големия язовир „Тича“. След изтичането ѝ от язовирната стена посоката ѝ отново става североизточна и образува живописен пролом между Преславска планина на северозапад и Драгоевска планина на югоизток. При град Велики Преслав навлиза в Дунавската равнина, като тече в широка долина и образува голяма, изпъкнала на север дъга. Между град Смядово и село Партизани долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер, между Роякското плато на север и северните разклонения на Върбишка планина на юг. В югозападния край на село Величково, община Дългопол, на 26 м н.в. се съединява с идващата отдясно река Луда Камчия и двете заедно дават началото на същинската река Камчия.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на реката на северозапад и север граничи с водосборните басейни на реките Русенски Лом и Провадийска река, на запад – с водосборния басейн на река Янтра, а на юг – с водосборния басейн на река Луда Камчия. Водосборният басейн на Голяма обхваща части на 5 области в България – югозападната част на Варненска област, южната част на Шуменска област, източната част на Търговишка област, най-северната част на Сливенска област и най-южните окрайнини на Разградска област.

Основни притоци – → ляв приток, ← десен приток:

  • → Камбуров дол
  • → Алмалъдере
  • ← Кюпрюаланска дере
  • ← Християнски дол
  • → Колгидере
  • → Черна река
  • → Братов дол
  • ← Арапаланско дере
  • ← Къзълдюдере
  • ← Каядере
  • → Българаново дере
  • → Гюрлек
  • Герила (влива се в язовир „Тича“)
  • → Палиска река (влива се в язовир „Тича“)
  • ← Топоклидере (влива се в язовир „Тича“)
  • Драгановска река (Вардунска река) (влива се в язовир „Тича“)
  • ← Кубарня (влива се в язовир „Тича“)
  • Елешница (Дола) (влива се в язовир „Тича“)
  • ← Хасарлък (влива се в язовир „Тича“)
  • ← Чалъдере
  • → Лимидол
  • ← Долник
  • Врана
  • Поройна (Боклуджадере)
  • Стара река (Текедере)
  • ← Златарска река
  • Брестова река
  • → Кремендере
  • → Лааналък
  • ← Мочка дере
  • ← Лопушанска река
  • → Касапдере

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река Голяма Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният – октомври. Средният годишен отток при град Велики Преслав е 6,88 m3/s. След село Партизани коритото на реката е коригирано с водозащитни диги.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 2 града и 15 села:

Стопанско значение, природни забележителности, фауна[редактиране | редактиране на кода]

Водите на реката се използват основно за напояване, като за целта в Община Върбица е изграден едни от най-големите (7-мо място) язовири в България – „Тича“, а по множеството ѝ притоци десетки микроязовира.

По долината на реката в долното и средното ѝ течение преминва трасето на две жп линии: Синдел – Комунари (част от жп линията Варна – Карнобат) и Комунари – Шумен.

Между селата Хан Крум и Менгишево, на протежение от 44 км, по левия бряг на реката преминава участък от Републикански път I-7 от Държавната пътна мрежа Силистра – Шумен – Ямбол – ГКПП Лесово - Хамзабейли.

В реката обитават следните видове риби: бабушка, бяла мряна, змиорка, канален сом, каракуди, костур, кротушка, морунаш, платика, речен кефал, скобар, слънчева риба, сом, уклей, уклейка, червеноперка, черна мряна, шаран, щипок, щука, и др[2].

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 58.
  2. http://www.hvanah.com/?page=locations&id=17

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]