Голяма белочела гъска
| Голяма белочела гъска | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
(Scopoli, 1769) | ||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Голяма белочела гъска в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Голямата белочела гъска (Anser albifrons) е едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни.[2]
Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Тежи между 1,4 и 3,3 kg. Дължина на тялото 65 – 78 cm, размах на крилете около 130 – 165 cm. Няма изразен полов диморфизъм. Отличава се от другите представители на род Гъски по по-голямото и забележимо бяло петно на челото и черните петна по гърдите и корема. Издава висок, звънлив крясък: „клинг, клинг“.
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Широко разпространена и с висока численост в Европа, Азия и Северна Америка, среща се и в България. Типична прелетна птица.
Гнезди в открити местности в тундрата в близост до морски бряг или влажна зона. По време на зимуване се храни в обработваеми земи и други тревни площи, а нощува в блата, езера[2], язовири, по-рядко в реки и крайбрежни морски води.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Приема предимно растителна храна, зърнени, понякога дори нанася щети на селскостопанските култури.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Началото на гнезденето е обикновено през втората половина на юни. Малките се излюпват през втората половина на юли. Гнездото си построява директно на земята в равнините. Представлява ямка, бедно застлана със суха трева, мъх, пух и малки перца. Снася от 3 до 6 яйца. Мъти 27–28 дни, като по време на мътенето и отглеждането на малките, мъжкия се държи заедно с женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. През август когато са се излюпили малките, Голямата белочела гъска образува смесени ята с други видове гъски и патици в близост до различни водни басейни.
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Anser albifrons (Scopoli, 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ а б BirdLife International. Anser albifrons // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 септември 2009. (на английски)