Голяма бяла акула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голяма бяла акула
White shark.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Chondrichthyes Хрущялни риби
подклас: Elasmobranchii Пластинчатохрили
разред: Lamniformes Ламнообразни акули
семейство: Lamnidae Селдови акули
род: Carcharodon Бели акули
вид: C. carcharias Бяла акула
Научно наименование
Уикивидове Carcharodon
Smith, 1838
Уикивидове Carcharodon carcharias
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Cypron-Range Carcharodon carcharias.svg
Разпространение на Голямата бяла акула (в синьо)
Обхват на вкаменелости
барстовий – настояще, 16–0 Ma[2]

Голяма бяла акула (Carcharodon carcharias) или наричана само бяла акула е вид акулова риба от семейство Селдови акули, сочена за един от най-големите съвременни представители за целия надразред Акулообразни. На дължина достига до 6 m, а на тегло — до около 2,3 t. Голямата бяла акула е широко разпространена в крайбрежните зони на почти всички океани на планетата. Достига полова зрялост на около 15 години, а продължителността на живот е над 30 години.

Голямата бяла акула е най-голямата съвременна риба-хищник от високо ниво. Храни се основно с морски бозайници, но напада и някои видове риба и птици. Този вид акули са на първо място в списъка на документирани атаки срещу хора, което я прави и най-опасната за човек [3][4], но се счита че хората не са предпочитана храна [5]. Международният съюз за защита на природата класифицира вида като световно уязвим [1] и го причислява към Приложение ІІ от списъка на CITES [6].

Таксономия[редактиране | edit source]

Шведският природоизпитател Карл Линей описва вид за първи път през 1758 година под името Squalus carcharias. Около век по-късно, през 1833 година, шотландският учен сър Андрю Смит променя родовото име на Carcharodon. През 1873 година научното наименование на вида е окончателно уточнено и одобрено като Carcharodon carcharias (Linnaeus, 1758). Родовото име на вида (Carcharodon) идва от гръцки език (karcharos означава остър, нащърбен, а odous е думата за зъб) [7].

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

Голяма бяла акула от книгата „Илюстрирации на фауната от Южна Африка“, публикувана през 1838 година.

Тялото на бялата акула е с хидродинамична торпедовидна форма и дължина до 6 m. Муцуната е голяма, здрава и леко конична. Хрилните отвори са 5 двойки, по изключение 6. Акулите от този вид притежават мощни гръдни плавници. Опашната перка е вертикално разположена, двуделна, горният ѝ дял е малко по-голям от долния.

Окраската на тялото е бяла в коремната част и сива, рядко кафеникава или синя по гръбните части. Това е приспособление за по-трудното откриване на акулите, като наблюдавани отгоре те се сливат с морското дъно, а гледани отдолу се сливат с осветената част на водната повърхност.

Акулите нямат плавателен мехур и трябва да плуват непрестанно, за да дишат и да се задържат във водата. Както и останалите риби, те използват вълнообразни странични движения, за разлика от китоподобните бозайници, които извиват тялото си нагоре-надолу, докато плуват. С острото си обоняние усещат плячката си отдалеч. Имат от 5 до 7 редици изключително остри зъби, чиито общ брой е над 80 зъба. С обонянието си са способни да доловят дори няколко капки кръв, разтворени във водата. С Капсулите на Лоренцини, разположени в предната част на главата, усещат слабите електрически импулси, изпращани от жертвата. Голямата бяла акула е топлокръвна акула. Тя регулира температурата на тялото благодарение на храната, колкото по-богата на мазнини е храната, която тя приема толкова по-дълго време може да поддържа постоянната си температура. Преминавайки през по студени води, бялата акула трябва да си набавя повече храна, за да регулира и поддържа телесната си температура в противен случай това може да доведе до нейната смърт.

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Живеят във всякакви води. От екваториални и тропични до умерени и дори полярни води. Обикновено в солени води акулата прави изключение, като обитава реки и лагуни.

Размножаване[редактиране | edit source]

Размножителните навици на белите акули все още не са добре проучени. Раждане все още не е документирано, но няколко бременни екземпляра са били изследвани. Достигат полова зрялост сравнително късно — на 15 години. След раждане, бялата акула бързо изоставя рожбите си, главно за да се избегне изяждането им от самата майка. Някои бели акули изминават хиляди километри в търсене на мъжки. След оплождането обикновено женските изминават същите километри, за да се върнат отново в дома си.

Продължителността на живота също още не е напълно изяснена. Според повечето изследователи бялата акула живее между 18 и 27 години. Като се има предвид късното достигане на полова зрялост, дългата продължителност на живота не е лишена от логика.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Fergusson, I., Compagno, L.J.V. & Marks, M.. Carcharodon carcharias. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2005. Посетен на 8 октомври 2010.
  2. Gottfried, M. D.. An associated specimen of Carcharodon angustidens (Chondrichthyes, Lamnidae) from the Late Oligocene of New Zealand, with comments on Carcharodon interrelationships. // Journal of Vertebrate Paleontology 21 (4). 2001. DOI:[0730:AASOCA2.0.CO;2 10.1671/0272-4634(2001)021[0730:AASOCA]2.0.CO;2]. с. 730–739.
  3. Knickle, Craig. Florida Museum of Natural History Ichthyology Department. // www.flmnh.ufl.edu. Посетен на 2009-07-02.
  4. ISAF Statistics on Attacking Species of Shark. // Florida Museum of Natural History, University of Florida. Посетен на 2008-05-04.
  5. Hile, Jennifer. Great White Shark Attacks: Defanging the Myths. // Marine Biology. National Geographic, 23 януари 2004. Посетен на 2 май 2010.
  6. UNEP-WCMC (2010). Carcharodon carcharias. UNEP-WCMC Species Database: CITES-Listed Species On the World Wide Web.
  7. The Great White Shark. // "The Enviro Facts Project". Посетен на 2007-07-09.