Голяма бяла акула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голяма бяла акула
White shark.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Chondrichthyes Хрущялни риби
подклас: Elasmobranchii Пластинчатохрили
разред: Lamniformes Ламнообразни акули
семейство: Lamnidae Селдови акули
род: Carcharodon Бели акули
вид: C. carcharias Бяла акула
Научно наименование
Уикивидове Carcharodon
Smith, 1838
Уикивидове Carcharodon carcharias
Linnaeus
Разпространение
Cypron-Range Carcharodon carcharias.svg
Разпространение на Голямата бяла акула (в синьо)
Обхват на вкаменелости
барстовий – настояще, 16–0 Ma[2]
Голяма бяла акула в Общомедия

Голяма бяла акула (Carcharodon carcharias) или наричана само бяла акула е вид акулова риба от семейство Селдови акули, сочена за един от най-големите съвременни представители за целия надразред Акулообразни. На дължина достига до 6 m, а на тегло — до около 2,3 t. Голямата бяла акула е широко разпространена в крайбрежните зони на почти всички океани на планетата. Достига полова зрялост на около 15 години, а продължителността на живот е над 30 години.

Голямата бяла акула е най-голямата съвременна риба-хищник от високо ниво. Храни се основно с морски бозайници, но напада и някои видове риба и птици. Този вид акули са на първо място в списъка на документирани атаки срещу хора, което я прави и най-опасната за човек [3][4], но се счита, че хората не са предпочитана храна [5]. Международният съюз за защита на природата класифицира вида като световно уязвим [1] и го причислява към Приложение ІІ от списъка на CITES [6].

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Шведският природоизпитател Карл Линей описва вида за първи път през 1758 година под името Squalus carcharias. Около век по-късно, през 1833 година, шотландският учен сър Андрю Смит променя родовото име на Carcharodon. През 1873 година научното наименование на вида е окончателно уточнено и одобрено като Carcharodon carcharias (Linnaeus, 1758). Родовото име на вида (Carcharodon) идва от гръцки език (karcharos означава остър, нащърбен, а odous е думата за зъб) [7].

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Голяма бяла акула от книгата „Илюстрации на фауната от Южна Африка“, публикувана през 1838 година.

Тялото на бялата акула е с хидродинамична торпедовидна форма и дължина до 6 m. Муцуната е голяма, здрава и леко конична. Хрилните отвори са 5 двойки, по изключение 6. Акулите от този вид притежават мощни гръдни плавници. Опашната перка е вертикално разположена, двуделна, горният ѝ дял е малко по-голям от долния.

Окраската на тялото е бяла в коремната част и сива, рядко кафеникава или синя по гръбните части. Това е приспособление за по-трудното откриване на акулите, като наблюдавани отгоре те се сливат с морското дъно, а гледани отдолу се сливат с осветената част на водната повърхност.

Акулите нямат плавателен мехур и трябва да плуват непрестанно, за да дишат и да се задържат във водата. Както и останалите риби, те използват вълнообразни странични движения, за разлика от китоподобните бозайници, които извиват тялото си нагоре-надолу, докато плуват. С острото си обоняние усещат плячката си отдалеч. Имат от 5 до 7 редици изключително остри зъби, чиито общ брой е над 80 зъба. С обонянието си са способни да доловят дори няколко капки кръв, разтворени във водата. С Капсулите на Лоренцини, разположени в предната част на главата, усещат слабите електрически импулси, изпращани от жертвата. Голямата бяла акула е топлокръвна акула. Тя регулира температурата на тялото благодарение на храната, колкото по-богата на мазнини е храната, която тя приема, толкова по-дълго време може да поддържа постоянната си температура. Преминавайки през по студени води, бялата акула трябва да си набавя повече храна, за да регулира и поддържа телесната си температура, в противен случай това може да доведе до нейната смърт.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Живеят във всякакви води. От екваториални и тропични до умерени и дори полярни води. Обикновено в солени води акулата прави изключение, като обитава реки и лагуни.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителните навици на белите акули все още не са добре проучени. Раждане все още не е документирано, но няколко бременни екземпляра са били изследвани. Достигат полова зрялост сравнително късно — на 15 години. След раждане, бялата акула бързо изоставя рожбите си, главно за да се избегне изяждането им от самата майка. Някои бели акули изминават хиляди километри в търсене на мъжки. След оплождането обикновено женските изминават същите километри, за да се върнат отново в дома си.

Продължителността на живота също още не е напълно изяснена. Според повечето изследователи бялата акула живее между 18 и 27 години. Като се има предвид късното достигане на полова зрялост, дългата продължителност на живота не е лишена от логика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Fergusson, I., Compagno, L.; Marks, M.. [[[:Шаблон:IUCNlink]] Carcharodon carcharias in IUCN 2009]. // IUCN Red List of Threatened Species, Vers. 2009.1. Международен съюз за защита на природата, 2000. Посетен на 28 октомври 2009.
  2. Gottfried, M. D.. An associated specimen of Carcharodon angustidens (Chondrichthyes, Lamnidae) from the Late Oligocene of New Zealand, with comments on Carcharodon interrelationships. // Journal of Vertebrate Paleontology 21 (4). 2001. DOI:[0730:AASOCA2.0.CO;2 10.1671/0272-4634(2001)021[0730:AASOCA]2.0.CO;2]. с. 730–739.
  3. Knickle, Craig. Florida Museum of Natural History Ichthyology Department. // www.flmnh.ufl.edu. Посетен на 2009-07-02.
  4. ISAF Statistics on Attacking Species of Shark. // Florida Museum of Natural History, University of Florida. Посетен на 2008-05-04.
  5. Hile, Jennifer. Great White Shark Attacks: Defanging the Myths. // Marine Biology. National Geographic, 23 януари 2004. Посетен на 2 май 2010.
  6. UNEP-WCMC (2010). Carcharodon carcharias. UNEP-WCMC Species Database: CITES-Listed Species On the World Wide Web.
  7. The Great White Shark. // "The Enviro Facts Project". Посетен на 2007-07-09.