Голяма бяла чапла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
голяма бяла чапла
Ardea alba4.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 CR bg.svg
Критично застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Pelecaniformes Пеликаноподобни
семейство: Ardeidae Чаплови
род: Ardea Чапли
вид: Ardea
alba
Голяма
бяла чапла
Научно наименование
Уикивидове Ardea alba
Linnaeus, 1758
Разпространение
Ardea alba map.svg
голяма бяла чапла в Общомедия

Голямата бяла чапла (Ardea alba) е птица от семейство Чаплови. Среща се и в България.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото е 90 – 100 cm, размахът на крилете около 140 – 190 cm, а масата – 700 – 1600 g. Има слабо изразен полов диморфизъм. Оперението е чисто бяло, краката са черни, кожата около очите е жълтозелена, а ирисът жълт. По главата няма декоративни пера. Полет е с бавни, непрекъснати махове и сгъната шия. При прелети и групови полети винаги се подреждат V-образно.

Силуетът ѝ напомня много на сродните ѝ сива и ръждива чапла, но е чисто бяла. Отдалеч или когато не могат да бъдат преценени размерите може да бъде объркана с малката бяла чапла. Много тиха птица, включително и в гнездовите ѝ колонии, където се чуват единствено малките искащи храна. Есента обикновено се събира с ята на сивата чапла. Много рядко каца по дървета. Европейските популации са много плашливи за разлика от африканските например, които спокойно влизат сред хората в градовете.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

В Европа (включително България), Африка, Азия, Австралия и Северна Америка. Обитава бреговете на езера и реки, най-често обрасли с растителност. В Европа долита през март месец и прекарва само размножителния период. Щом малките станат способни да летят започват да се приготвят за прелет и отлитат много скоро. В България гнезди в езерото Сребърна, ЗМ „Калимок-Бръшлен“ и в Драгоманското блато.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се предимно с риба, змии, мишки, водни насекоми, земноводни, яйца, останки от мъртви животни. Подобно на сивата чапла когато ловува се движи бавно и често замръзва дебнейки плячката си. По време на размножителния период може да се отдалечи до 15 km от гнездото в търсене на храна. В зони където има изобилие на храна от сухоземни животни може да живее и далеч от водата. Понякога улавя толкова големи риби, че не може да ги глътне.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Моногамна птица. Гнезди на малки колонии от 10 – 15 двойки. Често образува смесени колонии с други видове чапли и блатни птици, включително и пеликани. Рядко може да се видят и изолирани гнезда на една двойка. Гнездата предпочита да са на високи дървета. Обикновено мъжкият донася материала, а женската строи гнездото. Снася 2 – 7 яйца, светло сини и дълги 60 mm. Мътенето трае 25 – 26 дни и се извършва и от двамата родители. Започва веднага след снасянето на първото яйце. Малките напускат гнездото на около 6 седмична възраст. Отглежда едно люпило годишно.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

В класическата систематика въз основа на морфологични сходства е причислявана към род бели чапли (Egretta), като вид Egretta alba. В други източници е посочвана с научното наименование Casmoderius alba или Casmerodius alba.

На територията на България е защитен от закона вид.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. Ardea alba. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2016.3. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 8 януари 2017 г.
  2. Червена книга на Република България. Голяма бяла чапла. Посетен на 19 февруари 2012