Голяма мечка (съзвездие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голяма мечка
Карта на съзвездието Голяма мечка‎
Информация
Латинско имеUrsa Major
Родителен падежUrsae Majoris
СъкращениеUMa
Ректасцензия10.67h
Деклинация55.38°
Площ1280кв. градуса
3 в класацията
Главни звезди6
Най-ярка звездаε UMa (Алиот)
(Видима величина 1,7)
Съседни
съзвездия
Видимо на ширини между +90° and −30°
Най-добра видимост в 21:00 през месец април
Голяма мечка в Общомедия

Голямата мечка или Колата е съзвездие, което се наблюдава в северното полукълбо на Земята.

Подреждането на най-ярките звезди от това съзвездие образуват характерна фигура, оприличавана на черпак или волска кола, откъдето и идва традиционното му българско име Колата, а по-популярното днес Голяма мечка е превод от латинското му название Ursa Major. Съзвездието може да се види най-високо в небето през пролетта и най-ниско през есента, когато според индианските легенди мечката търси място да легне за своя зимен сън. Съзвездието се движи около Полярната звезда и по всяко време на годината и денонощието е над хоризонта.

Митология[редактиране | редактиране на кода]

За българите Голямата мечка представлява волска кола, на която се виждат колелата, воловете и вълк, който напада воловете.[1]

За древните гърци Голямата мечка представлява нимфата Калисто от свитата на богиня Артемида. Според мита Зевс се влюбил в Калисто и тя родила неговото дете, наречено Аркас. Тогава ядосаната жена на Зевс - Хера, я превръща в мечка. Един ден Аркас обикалял горите и случайно срещнал мечката, която го поздравила като се изправила на задните си крака. Той си помислил, че ще го нападне и се приготвил да я убие. Тогава Зевс, който видял всичко, ги хванал и ги хвърлил на небето, където те все още обикалят близо един до друг като съзвездията Голяма мечка и Воловар.

По-късно англичаните смятат, че Голямата мечка е колесницата на крал Артур. Обиколката на съзвездието около полюса представлява Кръглата маса. Според легендата крал Артур спи със своите рицари в една пещера и един ден ще се завърне, за да спаси страната си в труден момент.

В древен Китай седемте основни звезди от Голямата мечка се свързват с небесния дворец на бога на дълголетието или рая на безсмъртните. Звездата Сириус, или Небесния Вълк, охранява двореца. Днес Сириус остава извън съзвездието.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христо Вакарелски. „Етнография на България“. София, 1977, стр.413.