Голямото изложение

Голямото изложение е международно изложение, първото от поредицата световни изложения в областта на културата и индустрията, които стават изключително популярни през 19 век.

Провежда се от 1 май до 15 октомври 1851 г. в Хайд Парк, Лондон. Пълното име на събитието е Голямото изложение на произведения на индустрията на всички нации (на английски: The Great Exhibition of the Works of Industry of all Nations или The Great Exhibition). Известно е и като изложението от Кристал Палас във връзка с временната конструкция от стъкло, в която са били разположени щандовете на производителите. На него присъстват множество забележителни фигури по онова време, включително Чарлз Дарвин, членовете на Орлеанското кралско семейство и писателите Шарлот Бронте, Луис Карол, и Джордж Елиът.

Голямото изложение се подготвя и провежда от кралска комисия (Royal Commission for the Exhibition of 1851), създадена през 1850 година от кралица Виктория. В нея дейно участие вземат Хенри Коул и принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, съпруг на Виктория, който е назначен за президент и лично се нагърбва със сложната организация.

Изложението е много успешно и приключва със значителна печалба от 186 000 британски лири. След изложението, вместо да бъде разпусната, комисията започва да администрира тази сума с благотворителна цел. Според кралската харта задачата ѝ е „да увеличава средствата за техническо образование и да пропагандира влиянието на науката и изкуството върху производството и индустрията“.^[1]

С тази цел комисията закупува 86 акра (350 000 m²) в Южен Кенсингтън и полага основите на уникалния културен и музеен комплекс (наричан понякога Албъртополис), съставен от: