Голямо Белово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Голямо Белово
Изглед от възвишенията над с. Голямо Белово
Изглед от възвишенията над с. Голямо Белово
Общи данни
Население 496 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 484 (НСИ)
Землище[1]
Надм. височина 408 m
Пощ. код 4473
Тел. код 03581
МПС код РА
ЕКАТТЕ 15802
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Белово
Костадин Варев
(НС)
Кметство
   - кмет
Голямо Белово
Росица Данкова
(НДСВ, ОДС, БНД, ...)
Голямо Белово в Общомедия

Голямо Белово е село в Южна България. То се намира в община Белово, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Голямо Белово е разположено между три планини: Рила, Родопите и Средна гора. Релефът е смесен: планински и равнинен. През селото протича малката река Яденица. Няма находища на полезни изкопаеми. Климатът е преходно континентален. Почвите са кафяви горски, канелени горски и алувиални покрай реката.

Растителността е представена главно от широколистни и иглолистни дървета и храсти: бук, дъб, ела, бор, шипка, къпина и други. Животинският свят е разнообразен. Срещат се много насекоми, птици и бозайници. По високите части живеят защитените мечки и вълци.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на кметството в Голямо Белово

Село Голямо Белово е било създадено през славянобългарската епоха със славянското име Белово, в смисъл на хубаво, благодатно място. Kогато бил построен манастирът, селото получава в превод гръцкото си име Левке. Това име е било употребявано само по време на византийското владичество, докато през турската епоха и до днес остава само българското звучно Белово. През късната античност и средновековието най-крупното селище в района е именно град Левке, разположен на площ от 80 дек. на връх „Свети Спас“. През 813 г. по времето на хан Крум, беловският край е включен в състава на българската държава.

От селото произхожда известната "Беловска хроника" свидетелстваща за насилията при потурчването на християните в Родопите.

До 1966 година името на селото е Голямо Бельово.[2] Жителите му са участвали дейно в борбите за Освобождение. В читалището (днес „Тодор Каблешков“) Васил Левски основал комитет. Единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски е голямобельовката Мария Сутич. Голямо Бельово е освободено от османско владичество на 14 януари 1878 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 жители на Голямо Бельово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Една от забележителностите на селото е Алабашката поляна. На нея е запазен паметник. Тя е посещавана от Иван Вазов и Алеко Константинов. Друго интересно място са руините от старинния град Левке в края на селото. В Голямо Белово има къща, в която Стоян Михайловски е прекарал кратка част от своя живот.

Църква Св. Георги

Църквата „Св. Георги“ в с. Голямо Белово е най-старата църква в Пазарджишка област - на 200 години. Построена през периода 1806 — 1813 г. Изографисана е през 1844 г. от самоковеца Петраки Костович. Изключително произведение на възрожденската дърворезба е иконостасът — изработен от майстори от Банско-разложката дърворезбарска школа. Част от иконите от царския ред на иконостаса е нарисувал Христо Димитров (баща на Захари Зограф).

Беловската базилика е една от най-добре запазените ранно-християнски църкви в България. Църквата датира от VI век и е била част от разрушения късноантичен и средновековен град-крепост Левке. Базиликата е била трикорабна, във Византийски архитектурен стил. В XVII век, по време на голямото принудително помохамеданчване на християнското население от Велинградските села, църквата е разрушена от турците. В наши дни, в непосредствена близост до останките от старата базилика е построена църква св.Богородица, която се посещава редовно от християните от съседните села.

Всяка година на 15 август (Лятната Богородица) се прави събор и се раздава курбан за здраве.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • На 14 януари Голямо Белово отбелязва своето освобождение от османска власт. Тогава се пали голям огън и се пие греяно вино. Това е стар обичай, останал от посрещането на руските войски на 14 януари 1878 г. Възстановка от 14.01.2012 г.
  • Друг празник е Бабинден на 8 януари. Тогава най-младата булка се къпе в реката. След това я последват всички желаещи за здраве през годината. Този ден е голям празник. Има много музика и веселие.

Родени в Голямо Белово[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Голямо Белово е разположено в землището на град Белово
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.